Скарлет [bg]

Трън закри очите си с ръка, примигна, огледа бетонните сгради и се завъртя в пълен кръг.

Обърна се на север. Почеса се по врата.

Синдер изгуби надежда.

— Кажи ми, моля те, че нещо ти изглежда познато.

— О, да, да. Познато ми е — каза той и махна с ръка. — Просто отдавна не съм идвал тук.

— Мисли бързо, че малко се набиваме на очи с тези бели, вмирисани анцузи.

Трън кимна и тръгна по улицата.

— Насам.

Направи пет крачки, спря, размисли и се обърна назад.

— Не, не, насам.

— Мъртви сме.

— Не, вече сме на прав път. Насам е.

— Нямаш ли адреса?

— Един капитан винаги знае къде е корабът му. Нещо като телепатия.

— Ако можеше отнякъде да се снабдим и с капитан!

Без да й обърне внимание, той продължи да върви с поразително уверена стъпка. Синдер го следваше на три крачки зад гърба му и при всеки шум подскачаше: първо някакъв боклук се плъзна по улицата, а после и един кораб пресече кръстовището, което се намираше две улици по-надолу. Блясъкът на слънцето се отразяваше в прашните прозорци на складовете.

След като подминаха три пресечки, без да срещнат жива душа, Трън забави крачка и взе да потърква брадичка и да оглежда фасадата на всяка сграда, край която минаваха.

Синдер отчаяно започна да напряга мисълта си за план Б.

— Ето там е! — Трън хукна през улицата към един склад, който по нищо не се отличаваше от всички останали с огромните си ролетни врати и шарени графити, правени през годините. Той зави зад ъгъла на сградата и опита вратата.

— Заключено е.

— Каква изненада! — До вратата Синдер забеляза идентификационен скенер и изруга. Тя клекна и изтръгна предния панел. — Може би ще успея да го извадя от строя. Мислиш ли, че има аларма?

— Дано да има. Аз за какво плащам наем? За да седи любимата ми летателна машина в неохраняван склад?

Синдер тъкмо бе свалила упътването за програмирането на този модел скенери, когато вратата до тях се отвори и един мъж с козя брадичка се показа на слънчевата светлина. Синдер замръзна.

— Карсуел — излая мъжът. — Тъкмо даваха новините и си помислих, че може да наминеш насам.

— Алак, как си? — На лицето на Трън изгря усмивка. — Наистина ли са ме дали по новините? Добре ли изглеждах?

Без да отвърне, Алак обърна вниманието си към Синдер. Благоразположението му изчезна и на негово място се показа известно притеснение. Синдер преглътна, затвори капака на скенера и се изправи. Нет линкът й вече се свързваше с новинарския поток, който беше зарязала по време на бягството им. И действително: река от предупреждения примигваше върху собствената й снимка — онази, която й бяха направили, когато влезе в затвора, избягала жена затворник. Предполага се, че е въоръжена и опасна. В случай, че я забележите, веднага известете на този линк.