Скарлет [bg]

— Точно така! — Трън скочи и едва не се блъсна в стената. Натисна нещо по екрана, който отваряше вратата към площадката с малките кораби. Щом влезе, над главата му се запалиха белите лампи.

Той хвана Синдер за ръцете, завлече я вътре и я остави между двата малки сателитни кораба, които клечаха като отровни гъби сред бъркотията от кабели и инструменти.

Като дишаше тежко, той отви кабела за зареждане на единия кораб, сетне спря и се вторачи в кабела на момичето, после в кабела на кораба, после в момичето… отново изруга и пусна и двата. Бяха мъжки. Дори и той виждаше, че няма как да се свържат.

Трън заудря с кокалчета слепоочията си и се насили да мисли, да мисли, да мисли.

Осени го нова идея и той погледна надолу към Синдер с присвити очи. Тя сякаш бе пребледняла още повече, но може и да изглеждаше така от светлината.

— О… — промълви той. Още една мисъл му бе хрумнала. — Олеле. Нали не мислиш, че… о, това е отвратително!

Той отпъди погнусата си и внимателно придърпа момичето към себе си, така че тялото й се отпусна над едната му ръка. С другата той заопипва през сплетената коса главата й, докато накрая намери малкото резенце точно над врата й.

Извърна поглед встрани, докато го отваряше и едва после се осмели да надникне с крайчеца на окото си.

В малката кутия в черепа й цареше пълен хаос от жици, компютърни чипове и превключватели, чието предназначение Трън изобщо не разбираше. Но той си отдъхна, щастлив, че контролният панел скриваше напълно от поглед мозъчната тъкан. Най-отдолу забеляза миниатюрен контакт, голям колкото двата накрайника.

— Ох — измърмори Трън и взе отново кабела от кораба, като се молеше да не прави огромна грешка.

Напъха края на кабела за зареждане в контролния панел. Той пасна точно.

Трън преглътна.

Нищо не се случи.

Настани се удобно, като държеше Синдер на една ръка разстояние. Отмести косата от лицето й и зачака.

След дванайсет удара на сърцето й нещо забръмча в черепа й. Звукът се засили, а после спря напълно.

Трън преглътна.

Лявото рамо на момичето рязко се дръпна от ръката му. Той я пусна на пода и главата й застана на една страна. Кракът й отхвръкна и едва не го удари в слабините, затова Трън се отдръпна назад и се облегна върху гумите на кораба.

Момичето пое бързо дъх, задържа го за няколко секунди, а сетне го изпусна, като издаде стон.

— Синдер? Жива ли си?

Последваха няколко по-леки спазма в изкуствените й крайници, а после тя сгърчи лицето си, като че ли бе отхапала лимон. Клепачите й потрепваха, но накрая смогна да го погледне с присвити очи.

— Синдер?

Тя се надигна и седна. За известно време устата и езикът се движеха, без да издадат никакъв звук и когато заговори, думите й излязоха силно завалени.