Лондонски мостове [bg]

— Вече открихме тялото на съпруга й — рече Бърнс. — За какво всъщност ни се обаждате, какво искате?

— Струва ми се, че е очевидно, господин директор. Искам да сте наясно, че не говоря празни приказки. Очаквам от вас да ми сътрудничите и ще го постигна. По един или друг начин — в момента това няма значение. И така, след като вече се изяснихме, ще ви съобщя подробностите — в цифри. Надявам се някой от вас там да има подръка лист и молив.

— Карайте нататък — нетърпеливо го подкани директорът Бърнс.

— Добре тогава, ето докъде стигнахме. За Ню Йорк искаме шестстотин и петдесет милиона щатски долара. За Лондон — шестстотин милиона. За Вашингтон — четиристотин и петдесет милиона. И накрая за Франкфурт — също четиристотин и петдесет милиона. Всичко в щатски долари. Така че общата сума възлиза на два милиарда сто и петдесет милиона долара. Освен това настоявам непременно да бъдат освободени петдесет и седем политически затворници. До един час ще разполагате с техните имена. Ако евентуално би ви заинтересувало, ще уточня, че те всички до един са от Близкия изток. Е, надявам се, картината вече започна да ви се прояснява, нали? Доста интересен пъзел, не мислите ли? Разполагате с четири дни, за да доставите парите. И затворниците. Това е доста време, нали? Повече от справедливо е. Ще ви бъде съобщено кога и къде да предадете парите и хората. И така, имате четири дни, броени от… От този час! Ах, щях да пропусна да спомена, че говоря съвсем сериозно. Разбирам също, че ви искам много пари и че ще се окаже „невъзможно да ги осигурите“. Точно това очаквам да чуя от вас. Но не си правете труда да ми досаждате с хленчения или извинения. — Последва кратка пауза. — Това беше шибаната причина за обаждането ми, директор Бърнс — продължи Вълка. — Доставете парите. И затворниците. Само гледайте да не оплескате отново нещата. О, да, накрая съм длъжен да спомена и още нещо: аз никога нищо не забравям и никога нищо не прощавам. Вие ще умрете, преди края на тази история, директор Бърнс. Така че няма да е зле от време на време да се озъртате през рамо. През един от тези четири дни аз ще бъда там. И тогава остава само едно бум! Но засега времето е пред вас.