Лондонски мостове [bg]

32.

Хеликоптерът MD-530 кръжеше над Вашингтон. Пилотът използваше нагъсто разположените административни и жилищни сгради като прикрития, плъзгайки се ловко между тях като в подлудяващата игра на котка и мишка.

Тази тактика на прокрадване целеше да се скрие от обсега на радарите и в същото време да всее паника в случайно насъбралите се зрители, реши Ники Уилямс. Освен това всичко се разгръщаше с невероятна бързина. Никой не можа да реагира, пък и бе истински абсурд да излетят военни самолети, за да прихванат хеликоптера нарушител в такава опасна близост до важните сгради в столицата.

Сега вече Ники можеше да вижда мишената си — наистина гореща! Но всъщност хаосът там долу, на земята, бе внимателно планиран и затова в момента десетки хора от тези сгради се бяха скупчили край прозорците на набелязаната сграда, в която — тя отлично знаеше — се помещава главната квартира на ФБР. Ето, това вече е истинска работа! Хареса й! Докато беше в армията, бе призната за супербоец, но все пак там беше пълно с куп досадни правила и ограничения, които непременно трябваше да се спазват.

А сега за нея важеше само едно-единствено правило: застреляй онзи тип, просни го мъртъв, а след това изчезвай чевръсто, преди някой да успее да реагира… Пилотът бе снабден с точните координати на прозореца, определен като местоположение на мишената. Знаеше и за онези двамата там долу, със задачата да вдигнат суматоха във вътрешния двор на сградата. Очевидно тази диверсия също беше част от плана. Капитан Уилямс пък отлично бе запозната как изглежда мишената. И още в същия миг, в който насочи дулото към набелязания мъж, той видя оръжието в ръцете й — нали ги деляха само тридесетина метра. В следващата секунда той вече щеше да е мъртъв и тя можеше да изчезне веднага.

Един от мъжете зад прозореца явно изкрещя някакво предупреждение и се опита да изблъска другия. Какъв герой… Но нямаше значение — Уилямс вече бе натиснала спусъка. Лесна работа…

А сега — бягството!

Пилотът на хеликоптера прибягна към същите способи за измъкване, с които се бе прокраднал дотук. Насочи машината направо към зоната за кацане и укриване във Вирджиния. Отне му само три минути и половина, за да се отдалечи от Хувър Билдинг и да се добере до безопасната зона. Ники Уилямс още не можеше да се опомни от стрелбата и последвалото убийство. Но щедрата премия, която я очакваше, я караше да потръпва от възторг. Тя бе удвоила цената на залога, но бог й е свидетел — беше си заслужила всяко пени!