Излъжи ме два пъти [bg]

— Точно така — извиках победоносно аз, сякаш Кип току-що бе направил епохално откритие в теоретичната физика.

— Смрадливи мацки? — промърмори съдията и поклати глава.

За щастие този път Кип премълча. Съдията попита дали имам да кажа още нещо преди присъдата. Аз поклатих глава, а Кип отвори уста. Хвърлих се да я запуша, но той отскочи настрани.

— Само едно, Ваша Светлост. Адвокатът е мой вуйчо. Вуйчо Джейк.

— От кой филм беше това? — уморено попита Т. Боун Колридж.

— Не беше от филм — признах аз. — Истина е. Силвестър Хюстън Конклин ми се пада сестрин син наполовина.

— Защо не каза веднага, Джейк — попита съдията. — Дявол да го вземе, къде е онзи твой дърт некадърник?

— Тук — подвикна доктор Корнблум от първия ред, очевидно разбрал, че става дума за него.

— Чух ли те да казваш, че на момчето му трябвал силен мъжага, комуто да подражава?

— Точно така, поради липса на баща то се нуждае…

Разбрах накъде отиват нещата. Кип също усети и се ухили. Но не и аз.

— Ваша Светлост — обадих се аз, — ако мислите, че…

— Недей да ми казваш какво мисля. Слушай сега, Джейк. Положението е следното: или при теб, или в изправителен дом. Чу го от собствения си свидетел. Предавам момчето под твоя опека. Една кръв сте, в края на краищата. Ще ми подаваш отчет всеки месец, а ако нещо объркате, пак ще ви викна при мен. — Т. Боун издаде кашлица наподобяваща звука на лопата върху чакъл, после се завъртя към младия закононарушител. — Какво ще речеш, синко? Искаш ли да отседнеш при вуйчо си Джейк?

— Ами да, Ваша Светлост — отвърна Кип. — Все едно че ще съм в мотел „Бейтс“11.

— Значи се споразумяхме. А сега нека измислим как да те държим по-настрани от пакостите. Имаш ли някакво друго увлечение, освен да ходиш на кино?

Кип поклати глава.

— Не искаш ли да играеш футбол в детската лига? Може да понаучиш от вуйчо си едно-друго.

Ново отрицание.

— Какво ти се иска да правиш, синко?

— Да снимам филми — изтърси Кип.

Т. Боун се позамисли за секунда, после извърна глава към мен.

— Купи на момчето една видеокамера и го пусни на воля. По мое време, когато някое хлапе тръгнеше по кривия път, слагахме го под ключ и му теглехме як пердах. Сега им даваме възможност за самоизява. Кой знае, може и да излезе нещо. Пердахът не е решение. Може пък някой ден тоя непрокопсаник да завладее целия Холивуд.

Съдията се усмихна самодоволно. После удари с чукчето, обяви края на заседанието и се втурна през задната врата към кабинета, развявайки синьо-оранжевата си тога.

Ами сега? Още не бях свикнал да бъда вуйчо, а вече ме впрягаха в ролята на баща. Смутен и объркан, аз наведох очи към Кип. Той бе чул как опитвам да се измъкна от отговорност. Сега хапеше устни.

— Кип, не че не искам да си при мен. Просто…

— Няма нищо, вуйчо Джейк. Никога не се извинявай и не обяснявай. Това е признак на слабост.