Хаос [bg]

— Искам да кажа, че тези хора са зли и ти не трябва да им хващаш вяра на приказките. Имам книги и видеозаписи на хора като Уинстън Чърчил и Фредерик Дъглас, и Махатма Ганди…

— Смешно име!

— Може да ти звучи малко странно, но неговите идеи наистина са чудесни. Всички тези мъже са казали изумителни неща и някой път ще ти донеса нещо от книгите им. Можем да ги прочетем заедно.

— Окей — кимна Били.

Роджърс се изправи и махна с палец към принтера. Изведнъж дългокосият Супермен започна да му изглежда съвсем порядъчно момче.

— Междувременно съм ти донесъл няколко комикса — каза Роджърс. — Днес Ватман и Супермен, следващият път е ред на Ганди.

— Благодаря — каза Били, хвърли крадешком поглед към майка си, която кимна, и се втурна към купчината списания.

— Можеш да ги четеш след училище — каза му Мелиса, докато той радостно ги прехвърляше.

— Точно така — каза Роджърс. — А ако приключиш бързо със събирането на чантата си, ще те хвърля до училище. Можем да спрем в закусвалнята да хапнем по нещо и може би ще направим по една видеоигра, и ти ще си първият човек, пътувал на предната седалка до мен в чисто новия ми „Блейзър“.

— Видеоигра ли? — запита се Били. — В закусвалнята имат „Blazing Combattle“.

— Страхотно — засмя се Роджърс.

Били му отдаде чест, благодари му отново за комиксите и побягна.

Мелиса изчака момчето да пробяга стъпалата до втория етаж и нежно положи ръка върху китката на Роджърс.

— Страшно съм ти задължена — каза тя и го целуна по бузата.

Целувката го свари съвсем неподготвен и той пламна целият. Извърна поглед и Мелиса пусна ръката му. Той понечи да тръгне подир Били.

— Майк — повика го Мелиса. Той спря и се обърна.

— Всичко е наред — каза тя. — Аз също те чувствам много близък. Всичко това, което преживяхме… просто ни сближи страшно много.

Руменината по врата му се засили. Прииска му са да каже колко ги обича всички, включително и Чарли, но не можа. Не беше сигурен какви чувства изпитва точно в този момент.

— Благодаря ти — каза той.

Били изтрополи обратно по стълбите и генералът го последва като сламка, уловена от вихрушка.

— И никакви сладки неща, генерале! — извика подире им Мелиса. — И да не го оставяш да пощръклее на електронните игри!