Хаос [bg]

Пламъците вече почти бяха покрили гърловината на резервоара. Скимтяща от безсилие, Джоди пусна душа и сграбчи кърпата за ръце. Пъхна я в тоалетната чиния, после побягна към прозореца, протегна ръка навън, разлюля мократа кърпа и я пусна. Чу съскане и долепи лице до прътите.

Част от пламъците бяха угаснали. Част обаче още горяха. Имаше само една кърпа и тя вече я беше използвала. Бързо смъкна блузата си, смачка я и я натъпка в тоалетната чиния. Този път обаче я шляпна колкото сила имаше в стената на караваната. Не я пусна, а я остави долепена до стената, така че стичащата се вода да залее резервоара. После я издърпа, отново я накваси и я шибна в стената с още по-голяма сила. Водата шурна надолу, угасявайки и последните пламъчета. Тънък лютив пушек се издигна от металното тяло на резервоара. Най-сладкият мирис, достигал някога до ноздрите на Джоди.

— Да ти го начукам! — изрева Джоди. Не обичала да убива жени! Не че не обичаш, кучко! Не можа да ме убиеш!

Издърпа ръката си и облече мократа риза. Беше приятно студена. Погледна към вратата и каза уверено:

— Сега е твой ред.

Смъкна окачалката за хавлии от стената на душа, отиде до вратата на банята и натисна с рамо. Вратата се открехна на не повече от пръст, но и това беше достатъчно да пъхне окачалката в пролуката и да я използва като лост. Вратата бавно поддаваше под натиска й, а зад нея и онова, с което я бяха подпрели. След няколко минути успя да я отвори достатъчно, за да се провре.

Прекрачи преобърнатата маса, изтича до вратата и я отвори.

— Не успя да ме убиеш! — изръмжа отново тя и стисна юмруци. Обърна се и изгледа караваната.

Прониза я внезапна мисъл.

Ами ако онези очакваха да чуят експлозията? И ако нямаше експлозия, нямаше ли да се върнат?

Побягна изтощена към другата страна на караваната. Издърпа с една пръчка димящия парцал от резервоара, после се качи в кабината и включи запалката. Докато я чакаше да се нагрее, накъса парчета от подплатата на един куфар, после запали едно и се върна при резервоара.

С едно от парчетата подсуши мястото, напъха едно друго парче до половината в резервоара, използва горящото парче да подпали висящия от гърловината парцал и побягна към гората. През всичките си години на ревностен зрител на всякакви екшъни беше видяла как избухват множество коли и камиони. Те обаче бяха зареждани с внимателно поместени експлозиви, а не с пълен резервоар гориво. Нямаше никаква представа с каква сила щеше да избухне този.

Взривът я блъсна в гърба като огнен вихър и тя падна на земята. Отвсякъде заваляха парчета метал и пластмаса.

„Оставиха ме да умра — помисли тя. — Убиха и други хора. Какво им дава правото да лишават хората от живот?“

Хлипанията й постепенно затихнаха. Страхът обаче не искаше да си отиде така лесно. Едновременно с него обаче се промъкна и чувството на гордост и сила, че е съумяла да се справи със ситуацията. Поне до този момент.