На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)
- Автор: Пеева Бинка
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)». Краткое содержание книги:
На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)
Перейти на страницу:
ВОДОЛЕЙ В САТУРНОВА ДУПКА
От десет години
за първи път
щастлива
си очаквам рождения ден.
Би трябвало да е обратното
десет години не подмладяват никого, и мен.
Бъдещето се свива
струпва ти се на главата минало
не очакваш големи събития
раждания
влюбвания
лудости на младостта.
А главно погребения.
Радостите сякаш са нелегални, не за всеки ден.
Повечето хора са уморени.
И от живота
или от липсата му
изглеждат
незадоволени
и незадоволителни.
Сразени.
Очакват края на дните
в примирение
и без надежда
освен за внуците.
Не е за мен, Господи, не е…
Защото съм влюбена
ще е щастлив извънредно
моят рожден ден
без значение колко е пореден
щом един мъж, когото обичам,
е с мен
МОЛИТВА ЗА РОЖДЕН ДЕН
Все будна съм
за приятели
за любов
за път нов
Светя и насън
В утрото
чакам
смълчано
да се зарони
нежен сняг
бяло
бяло
да бъде Чудо
И да настане мигом
нещо хубаво
нещо смислено
и извън всякакъв разум
нещо необичайно
нещо тайно
и извънредно влюбено
Да се
открие
Богът в нас
и в този лист
и в този пламък
и в този камък
и в този храст
и в този цвят
и в този глас
и в този
Храм
Свят
свят
наш
един
Амин
АПРИЛСКИ ОПИТ ЗА ОГЪН НА ПЛАЖА
(Венера във Водолей)
ти си щастлив мъж
колцина си достигат мечтите
необичайно съм тиха
не ти разказвам
колко мъже съм имала
и как съм се любила с тях
докато те нямаше
и преди
в огъня върху ситния пясък на брега
да не се изгорим… в пясъка много боли…
как да се опазим от заровените въглени
как да отгатнем на кое място са цъфнали
ти оцеля в опасната ми орбита
макар че да изгориш беше логично
значи не си, не си случаен
моли се да ти стане скучно
аз си нахлупвам скафандъра
смятам да отлитам
ще се върна за вечерята
точно след пет живота —
за последния
оставям ти отблясък от урановата си аура
не си забравил, нали
че слънцето ми е във Водолей
но не знаеше за Венера
да не говорим за Меркурий
имаш пясък в косите си
изпръхнали са ти устните
от солено, сладко и от мен
но дали от близост или не
ЕСЕННО ПРИЗНАНИЕ В ЛЮБОВ КЪМ МАТЕМАТИКАТА И ДРУГИ
делим диагонала на две по
двеста четиридесет и пет
орехи и ябълки по средата
рубинени диви лози, небе
небето в очите ти свети
с тъга, клоняща към нула
земята е кръгла защото
та всичко е по-далече
но не преоткриваме света
а само неговите шосета
мириша на теб цялата
миришеш ти на мене
кръгло ми е сърцето
препълнено е
НЕ ТИ ПРОЩАВАМ
не успях да те видя
и по най-безобидния начин
още изтръпвам от името ти
боде ме под гръдната кост
любов
омраза
желание
жажда
не знам
живот
боли ме челото от безмислици
изстива
(къде си)
не ми върна нищо в подкрепа
нямаше и какво
загубил си го на прибиране
ключ на врата ти провесен
а думите са изпитание
което не сме издържали
празно е между редовете
не ми казвай обичам те
нито извинявай
някакви хора някъде спят
връзката се разпада
само с теб мога да мисля
не ти прощавам
като те няма
не се надявай
DOLCEFARNIENTE
неделя е
празен ден
то кой ли е пълен
да ставаш рано
и да им работиш
това ли е пълнота
ръката ми е счупена
какъв късмет
неделя ми е за кой ли ден
какво, че днес е истинската
на нея й е безразлично
тя не ме познава лично
ей така искам времето си
да е само мое
какво ми пука за понеделника
та чак до петъка, не са мои
майната им
аз общувам с джо сатриани
изобщо с испански китари
(николас де анжелис)
(петру гуелфучи)
разбираме се съвършено
даже котката ми е навита
да ги слуша
представяте ли си
котак и сатриани
пука ми, искам
и слушаме
и Стинг
ГРАМАТИЧЕСКИ ПРАВИЛНИ БЕЗМИСЛИЦИ
не удържам оцеляването си
в достойна степен
унижава ме болката
сигурно ме учи на нещо
а освен болка — не виждам нищо
(„думите са само рибарска мрежа за смисъла и се захвърлят, щом той бъде хванат“)
Перейти на страницу: