На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

Така е уютно и прашно с тях и така успокояват!… Че миналото има и бъдеще. А щом (и където) е текло — ще тече и фигурките от кафе по стария порцелан са предсказали точно къде и кога, и дори как ще отплаваме за Обетования бряг (дали не беше от него насам?) … да си почина сега… … удобен диван… Любимите мебели на баба ми. Гоблените на леля ми като мома. Тишлайфърчетата на майка ми като гимназистка (и техните безпланови мечти…) А върху тях, уви и моите несъразмерни за един живот костюми бюстиета дълги поли (необличани и без шанс да им се случи) панталони за всички сезони и за всички моди бодита и прашки в торби. И още зарязани компютри касетофони фотоапарати (с лента са поне три) почтиработещиджиесеми очила, ботуши и мазила одеяла, чинии за супа (само чашите за вино ги чупя, а супа рядко ядем) чехли, чанти, чадъри, часовници, чорапогащи и непотърсени мъжки слипове (за парцали ги пазя поне) тенджери и плакета (знаете ли тази френска дума?) И 100 000 играчки в стаята на хлапето. И Большая советская енциклопедия (с е-оборотное, но го нямам на лаптопа) в петдесет и няколко тома, собственост на бившия любим мъж и увлекателни като него.