На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)
- Автор: Пеева Бинка
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)». Краткое содержание книги:
На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)
Перейти на страницу:
АНГЛИЙСКА ЛИВАДА В ХОЛАНДСКИ СТИЛ
Поливахме листенца зелени
избуяха като яка нива
площите забранени.
Не им навреждаха
козичките на съседа
бедните, те само подреждаха
като градинари тревата
и понякога опъваха петалата…
Ние пасяхме наблизо около тях
без стремеж към ред, но с ентусиазъм.
— Аха — заподозря ни съседът,
— и повърхностен поглед ми подсказва,
че сте зависими!
— Не сме! — викнахме ние.
— Не сме зависими от нищо и от нас
не зависи нищо…
Освен.
Любов.
В невъзможен обем.
Какво е виновно растението?
Ние просто се друсаме —
аз със теб
и ти с мен
ПУСТИНЕН ВЯТЪР В ГЛАВАТА МИ
моля те
приготви любимия си пуловер
донеси ми го
да го облека от летището
ще го стопля и съживя
после ще го разхождам
на голо
из смълчаната къща
и не, няма да ти го връщам
мога да ти го дам
назаем
когато си тръгна
понеже ще е задълго
като предпазна жилетка го слагай
какво, че няма да знаем
ти ли ме чувстваш вътре
или аз тебе чувствам
и дали не е едно и също
SOFT-ЕРОТИКОН
Аз
съм
разсъблечителката
която ги сваля
прокобите зли
мокро е
хубаво е
навреме е
преди
да пресъхнем
в сълзи
Имаше
нощи
и бяха луди
денонощни
но не за спане
не
Метни се
върху гърба ми нежен
опитай се да ме укротиш
няма да ти е лесно
и чак след следващия бриз
може да ме приспиш
след дуета от полъх и ръце
тогава
когато
и без сърце
съм останала
не само без дъх
Заедно
ще проникнем
в друго измерение
само следвай движенията
и не се плаши
ако умра
ще е замалко
и ще се върна
имам още работа
върху твоето съвършенство
Природата
си играе с нас
(може и лично Бог да е)
наблъсква ни с хормони
феромони
тестостерони
окситоцини
разбърква си коктейлите
и се кефи отстрани
на лудостите ни
ние си мислим
че избираме
коктейлите ни опияняват
после изтрезняваме
следва махмурлук
НА ЪГЪЛА НА САМОТАТА, В ТЪМНОТО
нали зная
нали знаеш
неизличимо
стояхме
редом…
(а бях на ъгъла на самотата
осветен от мазе невзрачно
не от звезди
и луни
не
не
само
то ми метна
мътен лъч да се издърпам
преди да завия безвъзвратно)
… втренчени
да прогледнем
дали червени
са очите ни
от сълзи
или недоспиване
или от екрана
на компютъра
или от всичко
заедно
дали ще преболи
дали ще се изтрие
дали ще се разпали
или ще догори
дано?
едва ли?
глупави такива
какво ли знаем
3, 4, 5, 6, 7
напука ми се
устната
от жажда по тебе
чукам на вратата
на Рая
настойчиво
там ли си
златно е
когато танцуваме
златен блус
без да спираме
докато
учудвай ме
с гласовете
на познатото
което
звучи днес
като щастие
сбогом
рубинен четвъртък
пак ще сме в теб
или в следващия
ще се прегърнем
топло и нежно
и с надежда
СЕВЕРЕН ВЪЗЕЛ В КОЗИРОГ ЗА ДВАМА
Любими
ние с тебе точно
там
сме вплетени
едни и същи
и неповторими
И чуй
Луната ни шепти
на двамата
… реалността ти предстои
не се страхувай от промяната
във миналото да се върнеш няма
защото вече там си бил
сега е час да се освободиш
и да откриваш
не свеждай рамена
и продължавай да вървиш
ти се завръщаш у дома…
Една жена
крилото счупено на гълъба превързва
разтворен недовършен ръкопис
във кана живата вода заключен бързей
подрежда вятър на брега пясъчен пъзел
Във полумрак
старинна мъдра книга ярко свети
на прашен път девойка с менци
скиталец уморен отпива бързо
на жадни, жадни глътки от водата
И ти си там, ти си в това
Във Козирог
любими
ни е Северният лунен възел
Перейти на страницу: