Пътеводител на галактическия стопаджия
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Пътеводител на галактическия стопаджия #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саркис Асланян
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Пътеводител на галактическия стопаджия». Краткое содержание книги:
— Да тръгваме — избръмча той. — Наредено ми е да ви отведа на мостика. Както ме гледате, имам мозък колкото цяла планета, а те ми викат: „Доведи ги на мостика.“ И на това удовлетворение от работата ли му казвате? Аз не…
Обърна се и тръгна към омразната врата.
— Ъъъ, извинете — каза Форд, като го последва, — кое правителство е собственикът на този кораб?
Марвин не му обърна внимание.
— Погледнете тази врата — измърмори той. — Ей сега ще се отвори. Познавам по непоносимото самодоволство, което изведнъж започна да се излъчва от нея.
С леко, угодническо свистене вратата отново се отвори и Марвин мина през нея.
— Хайде — подкани ги той.
Останалите бързо го последваха и вратата се плъзна и затвори след тях с нежно жужене и доволни прищраквания.
— Безкрайно съм им благодарен на онези от отдел „Пласмент“ на Сириуската кибернетична корпорация — каза Марвин, докато се тътреше унило по лъскавия извит коридор, който се простираше пред тях. — „Хайде да строим роботи с Истински Човешки Индивидуалности“, рекоха си те. И ето ме мен — първия им опитен образец. Прототип на характер. Личи си, нали?
Артър и Форд притеснено измърмориха нещо в смисъл, че това не е вярно.
— Мразя я онази врата — продължи Марвин. — Но нали не ви действам потискащо?
— Кое правителство… — поде отново Форд.
— Не е собственост на никое правителство — отвърна роботът рязко, — откраднат е.
— Откраднат ли?
— Откраднат ли? — имитира го Марвин.
— Кой го открадна? — попита Форд.
— Зейфод Бийблброкс.
С лицето на Форд се случи нещо изключително. Най-малко пет отделни и съвсем различни едно от друго изражения на потрес и изумление се изписаха по него и се смесиха в пълен безпорядък. Левият му крак, който в този момент беше във въздуха, сякаш се затрудни да намери пода. Стоеше опулен срещу робота и се опитваше да вкара в действие част от дартоидните си мускули.
— ЗЕЙФОД БИЙБЛБРОКС…? — промълви той с немощен глас.
— Извинете, да не съм сбъркал нещо? — попита Марвин, без да спира да се влачи нататък. — Извинете ме и задето дишам, въпреки че изобщо не го правя и не знам защо ми трябваше да го казвам. Боже мой, да знаете колко съм потиснат. Ето още една от онези самодоволни врати. ЖИВОТ! Хич не ми говорете за живота.
— Форд, какво ти има?
Форд го гледаше с ококорени очи.
— Онзи робот Зейфод Бийблброкс ли каза? — произнесе с мъка той.
Глава XII
Страхотен грохот на гънкмузика заля командната зала на „Златно сърце“, докато Зейфод въртеше станциите на суб-етавълновото радио, за да чуе последните новини за себе си. Да се работи с този апарат, не бе никак лесно. Години наред, ако човек искаше да слуша радио, трябваше да натиска клавиши и да върти копчета; по-късно, с развитието на техниката, клавишите станаха сензорни — нужно бе само да ги докоснеш леко с пръсти; а сега е достатъчно просто да махнеш с ръка по посока на апарата и да се запасиш с търпение. Спестяват се доста излишни движения наистина, но затова пък е необходимо да седиш вбесяващо кротко, ако желаеш да слушаш избраната станция без смущения.
Зейфод махна с ръка и смени станцията. Пак гънк-музика, но този път като фон на новините. Новините винаги биваха най-внимателно редактирани, тъй че да следват ритъма на музиката.
— … с преглед на новините по нашата двадесет и четири часова програма, която излъчваме на суб-ета вълни за цялата Галактика — изкряска гласът на говорителя. — Но най-напред да поздравим всички форми на разумен живот навред по всемира… а също и другите: тайната, приятели, се състои в това да вземете две парчета кремък и да ги удряте едно в друго. Но, разбира се, централната новина тази вечер е сензационната кражба на прототипа на новия космически кораб с невероятностен двигател, извършена от самия президент на Галактиката Зейфод Бийблброкс. И въпросът, който сега вълнува всички ни, е… Големият „З“ напълно ли е откачил вече? Бийблброкс, който изобрети Пангалактическия гаргаробластер; бившият мошеник, описан навремето от Ексцентрика Галумбитс като най-гръмкото нещо от времето на Големия взрив насам; човекът, който неотдавна бе избран за седми пореден път за най-безвкусно облеченото одарено със сетива същество в познатата ни Вселена… какво ли е намислил този път? Обърнахме се с този въпрос към неговия личен лекар, специалиста, който се грижи за неговия мозък, Гег Халфрънт…
За момент музиката се усили, после пак стихна. Намеси се един друг глас, вероятно този на Халфрънт.