Пътеводител на галактическия стопаджия
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Пътеводител на галактическия стопаджия #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саркис Асланян
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Пътеводител на галактическия стопаджия». Краткое содержание книги:
Глава Х
Безкрайно невероятностният двигател представлява чудесно изобретение, правещо възможно прекосяването на огромни междузвездни пространства за нищожно малка част от секундата, като при това се избягва онова досадно мотаене из хиперпространството.
Откритието е станало по някаква щастлива случайност, след това било доразвито във вид на управляема двигателна сила от сформирания към галактическото правителство научноизследователски колектив на Дамогран. Ето накратко историята на това откритие:
Принципите на генериране на малки количества КРАЙНА невероятност посредством включването на логическите вериги на субмезонния мозък на едно Бамбълуийни 57 към атомен векторен плотер, поставен в мощен генератор на Брауново движение (например чаша хубав горещ чай), бяха, разбира се, добре известни — подобни генератори често се използваха за повишаване на градуса по време на събирания, защото активират молекулите на частите от долното бельо на домакинята да отскачат едновременно един фут вляво, в съответствие с теорията за неопределимостта.
Много известни физици заявиха, че не могат да се съгласят с това явление — отчасти защото представлява гавра с науката, но най-вече защото не ги канеха на този вид събирания.
И с още една работа не можеха да се примирят — с постоянния неуспех при опитите си да конструират машина, способна да произвежда силово поле на БЕЗКРАЙНАТА невероятност, необходима за прехвърлянето на космически кораб през умопарализиращите разстояния между най-отдалечените звезди. Накрая се ядосаха и обявиха, че да се създаде такава машина на практика е невъзможно.
Един ден обаче някакъв студент, оставен да почисти лабораторията след едно особено несполучливо събиране, започна да разсъждава по следния начин:
„Ако такава машина, размишляваше той, е на практика невъзможна, тогава е логично да бъде КРАЙНО невероятна. Така че всичко, което се иска от мен, за да я направя, е да пресметна точно колко е невероятна, да вкарам резултата в крайно невероятностния генератор, да му подам чаша пресен, наистина горещ чай… и да го включа.“
Така и стори и беше доста изненадан, като откри, че е успял да създаде дълго търсения златен безкрайно невероятностен генератор от едното нищо.
Още повече беше изненадан, когато веднага след награждаването му с наградата на Галактическия институт за изключителна даровитост, бе линчуван от разбеснялата се тълпа уважавани физици, които най-сетне бяха разбрали, че единственото нещо, което наистина не могат да понесат, е един умник.
Глава XI
Непроницаемата до невероятност зала за управление на „Златното сърце“ изглеждаше като най-обикновен космически кораб, само че беше идеално чиста, тъй като бе съвсем нова. Някои от креслата пред пулта за управление все още бяха с найлоновите си обвивки. Залата беше предимно в бяло, правоъгълна, с размерите на неголям ресторант. В действителност не беше идеален четириъгълник — двете дълги стени бяха малко извити и образуваха дъги. А на всички ъгли и кьошета в залата бяха придадени смели контури. Истината е, че щеше да е много по-лесно и удобно залата да се построи като най-обикновена триизмерна правоъгълна стая, но пък дизайнерите щяха да се почувстват нещастни. В този си вид залата бе възбуждащо функционална, с големи видеоекрани над пултовете за управление и контрол, подредени край вдлъбната стена, и дългите редици компютри, вградени в изпъкналата страна. В единия ъгъл седеше нещастен робот, отпуснал вяло блестящата си гладка стоманена глава между блестящите си гладки стоманени колене. И той беше почти съвършено нов, но въпреки че бе красиво изработен и излъскан, човек оставаше с впечатлението, че отделните части на общо взето хуманоидното му тяло не пасват както трябва. В действителност те пасваха идеално, но нещо във вида му подсказваше, че биха могли да пасват още по-добре.
Зейфод Бийблброкс крачеше нервно нагоре-надолу из залата, като погалваше нежно с ръка блестящите уреди и се хилеше възбудено.
Трилиън седеше наведена над цяла камара прибори и четеше на глас някакви цифри. Съобщителната система разнасяше гласа й из целия кораб.
— Едно към пет и продължава да спада — каза тя, — едно към четири и продължава да спада… две… едно… вероятностен фактор едно към едно… положението се нормализира, повтарям, положението се нормализира. — Изключи микрофона, след това отново го включи и като се усмихваше, продължи: — Ако все още има нещо, което ви озадачава, това вече си е лично ваша работа. Успокойте се, моля. Скоро ще ви повикаме.