Сезонът на мъглите
- Автор: Гуляковский Евгений Яковлевич
- Серия: Ротанов #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сезонът на мъглите». Краткое содержание книги:
— Там положително ще намерим интересни неща. Има основания да се предполага, че именно Хидра е била люлката на ренитската цивилизация.
— Доста смело твърдение. А какви са тези данни?
Ротанов не бързаше с отговора. Както в доклада, така и в предложението си не бе споменал нито дума за посещението си при ренитите. Никак не му се искаше да повтаря опита на Дубров. Дори само един намек, че е опитал маслото на гърмящите кълба, можеше да лиши проекта за експедиция до Хидра от всякаква надежда за успех. Той нямаше намерение да държи в тайна своите открития. Но все още не бе натрупал достатъчно данни, за да разговаря сериозно за ренитите.
— Както си спомняте, аз първи видях картината на ренитите — започна Ротанов, като внимателно подбираше думите си. — Информацията, която се съдържа в нея, е значително по-голяма от всичко онова, което могат да дадат и най-съвършените снимки. Не може ли… Мартинов се досети каква е молбата му, натисна някакво копче и на стената се появи цветно обемно изображение на картината.
— Виждате ли там, зад гърба на жената, звездите? Схемата на съзвездията ни е непозната. Няма как да я знаем, тъй като това небе е на десет хиляди години. Та искам да кажа, че при определен ракурс схемата на звездите леко се променяше, а около една от тях като че ли пламваше ореол. На снимките не се вижда нищо такова. А ето онази звезда, третата отляво, е Алфа Хидра. Точно тя е нарисувана на картината. Според мен тук се крие най-важната част от информацията, която са искали да ни предадат.
— Да предположим, че е така. Но нали разбираш, че всичко това не е много сериозно, за да предлагаш да се изпрати експедиция за четиридесет светлинни години?
Ротанов навъсено мълчеше. В предложението си вече бе изложил възможните доводи. Данните, които успя да събере за Хидра в архивите, всичко що-годе значително беше там. И той знаеше, че това няма да е достатъчно. Онова, което се отнасяше до Хидра, сякаш беше забулено в някаква недоизказаност и неразбираема тайнственост. Имаше впечатлението, че част от материалите нарочно са иззети от архивите и той не успя да ги открие въпреки своята форма 2К, която му отваряше достъпа до която и да е секретна информация. Очакваше само официалния отказ на съвета, за да се обърне към Висшия съвет на Земята. Но вместо стандартния отказ неочаквано пристигна покана да се яви при съветника, което още повече засили съмненията му, че с Хидра нещата не са толкова прости.
— Имаш ли какво да добавиш към своето изложение?
Ротанов повдигна рамене.
— Щом сте ме повикали, значи имате причина?
— Не хитрувай, Ротанов. Какво знаеш за експедицията до Хидра?
— За първи път чувам за нея.
— Тъй. Предполагах, че отнякъде изтича информация. Но не разбирам по какъв начин… Впрочем това сега няма значение. Виждам, че искаш да започна от самото начало?
Ротанов кимна утвърдително, нямаше никакво желание да показва пълната си неосведоменост. Сега най-важното беше да получи нова информация за Хидра. Взаимоотношенията си с отдела можеше да изясни и по-късно.
— Преди два века към Алфа Хидра е излетяла експедиция. По онова време нашите прадеди очевидно не са могли да пресметнат съвсем точно разстоянието. Още не са знаели нищо за сферата на Горюнов. Само тази е била причината да им хрумне наивната идея да изпратят заселници на една планета, отстояща на четиридесет светлинни години. Оттогава мълчат. Земята не е получила нито едно съобщение за тях. Преди сто години, кой знае защо, решили, че данните от тази експедиция имат поверителен характер. По-късно, когато материалите загубили значението си, ги предали в „стария архив“.
Ротанов мрачно се усмихна.
— Нищо чудно. Съветът не обича да признава пораженията си. За сто години той тъй и не намери за нужно да изясни каква е съдбата на онези хора.
— Не беше възможно.
— Както разбирате, това ми дава право да поискам от Висшия съвет повторно да изпрати експедиция до Хидра.
— И какво ще ни даде тя? В съвета придават голямо значение на сферата на Горюнов. И не без основание.
Ротанов добре познаваше теоретичните изследвания на групата на Горюнов. Трудностите с колониите започнаха от момента, когато беше основано първото поселение на земни жители извън пределите на слънчевата система. Не ставаше въпрос за разстоянията, а за изолацията, в която попадаха колониите поради времето, загубено за всеки рейс. Едно съобщение до най-близкото селище отиваше горе-долу за четири години. Закъсняваха и новините, както и най-необходимата техническа информация. Земята бе лишена от възможността да се намеси и да помогне в нужния момент. Колониите фактически бяха оставени да се справят сами и това силно влияеше върху характерите на онези, които дълги години бяха живели далеч от Земята, да не говорим за родените и израсналите в извънземните поселения — те просто бяха откъснати от родната си култура.