Новите български демони

След като уведомих българското Министерство на икономиката и енергетиката, че съм информирала Европейската комисия за случая, стана чудо. Заместник-министър Ана Янева, която отговаря и за държавното участие в акционерното дружество, ме покани на разговор на 6.02.2006 г. За пръв път от основаването на дружеството през 1999 г. някой от министерството разговаряше с мен. След срещата ни беше издадена заповед на министър Овчаров за създаването на работна група, която да разреши проблемите на «Хентш» АД. Въпреки убеждението ми, че г-жа Янева има политическата воля да преодолее корупционната схема, заложена при основаването на фирмата, и да предотврати ликвидацията на дружеството, имам оправдани съмнения, че администрацията на министерството, която е свикнала да работи само за собствените си интереси, няма да вземе присърце моя проблем. През тези четири месеца групата се събра два пъти, за да изслуша юриста на «Хентш» АД. До днес проблемите и спорните положения в дружеството не са разрешени от никакво съдебно производство. Там, където можеха да се създадат работни места, цари бездействие. Малкото служители се страхуват за работата си. Дори не можем да отдадем под наем най-голямата сграда, за да спечелим пари, тъй като е отровена с азбест. Ние се борим с ликвидацията, а министерството все още не признава грешките, които са допуснали неговите служители при основаването на дружеството.

Междувременно беше даден ход на моята искова молба — която се състои от шест граждански иска, обективно свързани помежду си — срещу служителката Митричка Стоянова. По времето, когато се основаваше «Хентш», Стоянова заемаше поста ръководител на управление преструктуриране. По силата на възложените й контролни функции тя работеше върху основаването на смесено дружество между мен и Министерството на икономиката и енергетиката. Г-жа Стоянова и министерството бяха осъдени солидарно да ми заплатят обезщетение за нанесените ми вреди. От една страна, поради недостиг на средства да повдигна обвиненията в пълната им сила, аз ги подавах като частични жалби, а от друга — исках с решението на съда да подтикна министерството да сключи извънсъдебно споразумение и по този начин да се спестят излишните съдебни разноски и адвокатски хонорари. В хода на процеса бяха взети под внимание като доказателствен материал заключения на вещи лица и многобройни писмени свидетелства, които установяваха основателността на моите искове по категоричен и безспорен начин. В резултат на това съдът се убеди, че исковете ми за възстановяване на материалните щети (според определените цени на акциите) са основателни. Тези материални щети са резултат от действията и пропуските на ответника (Министерството на икономиката и енергетиката) и на ответничката Стоянова (като служителка на въпросното министерство), защото последната чрез приемането на доклада за оценката на дружеството е допуснала аз да претърпя назованите в иска загуби. Съдът взе решение, с което признаваше претенциите ми на обща сума от 100 000 лв. и осъди служителката Митричка Стоянова и Министерството на икономиката и енергетиката солидарно да ми ги изплатят (пълният размер на исковата сума е 2 027 980 лв.), както и да възстановят заплатените от мен съдебни и други разходи, свързани с процеса. С тази присъда беше доказана измамата на служителите от Министерството на икономиката.