Искаш ли да останеш жив?
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Миндова
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Искаш ли да останеш жив?». Краткое содержание книги:
— Да, но беше отдавна — Поук взе раницата си. — Аз тръгвам. И не забравяй: всяка сутрин в десет.
— Ще чакам.
Поук метна раницата на гърба си.
— Последния път не мина много добре — каза той по-скоро на себе си. — Но беше сложно. — Като погледна Чък, черните му очи заблестяха. — Ченгето само си го търсеше.
Чък не отговори.
— Ченгетата мразят убийците на ченгета. — Поук отпусна дръжките на раницата. — Това значи, че и теб те мразят също, както и мен — ако ни открият.
Чък присви очи.
— Нужно ли е да ме заплашваш? — попита той.
Поук го погледна.
— И не забравяй!… Тя също е вътре.
— О’кей… не съм глух.
— Ще ти се обадя. — Той мина покрай Чък и излезе.
Чък го видя как се отдалечава. Когато го загуби от погледа си, той отиде до офиса на мотела.
Мисис Харис ядеше хамбургер, увит в салфетка.
— Тръгваме си, мадам — каза Чък.
Четворната брадичка на мисис Харис стана двойна, когато тя вдигна глава.
— Казахте, че ще останете по-дълго.
Чък имаше готов отговор.
— Срещнахме приятели. Поканиха ни да отидем при тях. Платихме за една седмица, нали? Сметките ни уредени ли са?
Мисис Харис отхапа друго парче от хамбургера и задъвка, докато гледаше счетоводната книга.
— Да, мисля, че всичко е уредено. Остават ви още два дни, но не ме предупредихте. Да кажем, че всичко е уредено.
— О’кей, мадам — Чък сложи един долар на тезгяха. — Това е за Сам. Благодаря, мадам. Беше ни много приятно. Може и друг път да дойдем, ще видим.
Мисис Харис засия.
— Винаги сте добре дошли. — Тя грабна долара. — Индианецът също ли си тръгва?
— О, да… всички си тръгваме.
Мисис Харис облиза с език едно лукче от устните си.
— Той приятел ли ви е?
Чък беше инструктиран. Поклати глава.
— Просто едно чудесно момче, което срещнахме с жена ми на пътя. Сега отива в Кий Уест… намерил си е работа там. — Той се усмихна. — Е, ние тръгваме. До скоро, мадам.
Върна се в бунгалото, където Мег го чакаше с готови раници.
— Да тръгваме — каза Чък и вдигна раниците.
— Къде отиваме?
Обърна се и я изгледа продължително.
— Няма ли да си държиш затворена проклетата уста? — озъби се той.
— Нищо ли не мога да кажа? — извика Мег в изблик на смелост. — Не мога ли да попитам поне къде отиваме?
— О, я тръгвай!
Чък занесе раниците до буика, тръшна ги на задната седалка и седна зад волана. Мег седна до него.
— Къде е Поук? — попита тя. — Няма ли да го чакаме?
Чък я изгледа и от израза на очите му я полазиха тръпки.
— Кой Поук? Какви ги дрънкаш? — сопна се той и запали двигателя.
Тя понечи да каже нещо, но се отказа.
— А така! — Чък включи на скорост. — Така е по-добре.
Колата тръгна и излезе на магистралата, която водеше към Парадайз Сити.
Когато влязоха в града, той се отклони от главния булевард и тръгна по страничните улички, докато стигна пристанището. Намери едно свободно място за паркиране, загаси двигателя и слезе от колата.
— Айде! — извади раницата си. — Вземи си твоята. Ще вървим пеша.
Прегърбени под тежестта на раниците, тръгнаха по брега, където цареше голямо оживление. Това беше търговският край на пристанището с много риболовни кораби.
Мег ходеше слепешком и следваше Чък, който явно знаеше къде отива.
Минаха бавно покрай една фабрика за консервиране на гърмящи змии. Над фабриката имаше червен неонов надпис, на който имаше навита на кълбо змия. На друг надпис, който светеше и загасваше, пишеше „Змийски деликатеси“. Те си проправиха път през насъбралите се хора, заобиколиха пазара и тръгнаха по една воняща тясна уличка, от двете страни с двуетажни очукани дървени сгради. Чък спря пред последната къща и смъкна раницата.
— Почакай тук — каза на Мег и влезе през вратата със завеса от разноцветни найлонови ленти, за да предпазва от мухите.
На края на късия тъмен коридор зад едно бюро седеше дебел индианец семинол и глозгаше пилешка кълка.
— Имаме запазена стая… мистър и мисис Джонс.
Индианецът прибра кокала, леко се надигна, за да изтрие ръцете си отзад в панталона, после отново седна. Усмихна се и разкри уста, пълна със златни зъби.
— Стаята е готова, мистър Джонс. Първи етаж, вляво. Стая 3.
— Аз съм с жена си — каза Чък.
Индианецът продължи да се усмихва.
— Точно така, мистър Джонс, с жена ви.
Спалнята беше от задната страна и гледаше към пристанището. Имаше двойно легло, разнебитен скрин, стенен гардероб и за най-голяма изненада — телефон, поставен на нощното шкафче до леглото. Така наречената баня и вонящата тоалетна бяха от другата страна на площадката.