Искаш ли да останеш жив?
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Миндова
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Искаш ли да останеш жив?». Краткое содержание книги:
Лепски изскърца със зъби като трион, попаднал на чвор.
Манди го изгледа.
— Майка ми ме е учила, когато се издава такъв звук, да се казва „пардон“.
Лепски погледна надолу към бележника, възвърна самообладанието си и след известна пауза каза:
— О’кей, значи хората са подскачали наоколо като пуканки. Какво стана после?
— Горкото ченге… Искам да кажа полицай… как лежеше там. Веднага се извърнах. Представяте ли си! Очите ми почти щяха да изскочат. Тогава видях този сладур да излиза от колата.
Лепски се облегна на стола. Изтананика си шепнешком няколко такта от националния химн, за да се успокои.
— Видяла си мъж да излиза от кола на паркинга?
— Точно така, нали това казах? Да не би да съм казала нещо друго? Честно, понякога хич не знам к’ви ги дрънкам. — Тя стана, пораздвижи се, за да си нагласи полата под погледите на всички в стаята, които наблюдаваха с интерес, и отново седна.
— Не знам дали загрявате? Имам предвид да кажеш нещо и веднага след това да забравиш какво си казал. Това не ви притеснява, а?
Лепски разхлаби връзката си.
— Не.
— А мен ме притеснява и страдам.
— Каза, че си видяла един мъж да излиза от кола на паркинга. Така ли е?
— Това е, което момичетата ми казаха, че трябва да ви кажа. — Тя потисна нервен кикот. — Честно, съжалявам. Знаех си, че само ще ви загубя времето, но момичетата…
— Никой не ми губи времето. Аз съм тук, за да получавам информация — каза Лепски. Той написа бързо нещо на един лист, после го бутна към момичето. — Тук пише, че си видяла цветнокож да излиза от една кола на паркинга, където бе убит Макнийл. Така ли е?
Тъй като бе късогледа, тя доближи листа, за да види какво е написано, после кимна.
— Предполагам, че е вярно, но не ви ли казах, че това е моята кола, че не пали и че не съм я използвала от седмици?
Пот изби но лицето на Лепски. Той осъзна, че е бил на ръба да изпусне важна следа само защото се бе отегчил от хората, които му даваха ненужна информация.
— Би ли повторила отново?
Манди повтори това, което каза.
— Затова момичетата ми казаха да дойда, а пък аз им казах, че ще ме помислят за луда.
— Не мисля, че си луда. Само ми кажи какво точно видя?
Тя отвори широко очи.
— Но аз току-що ви казах.
— Искам да чуя още веднъж.
— Боже Господи! Мислите ли, че е важно?
— Може да се окаже важно — каза Лепски и попи с носна кърпа потта от лицето си. — Много важно!
Два часа по-късно шефът на полицията Теръл пристигна в кабинета на Хедли.
Хедли беше пребледнял и напрегнат: току-що бе говорил по телефона. През последните три часа той се занимаваше с непрекъснатите истерични искания на богатите си приятели за полицейска защита. Егоистичното им настояване за персонална защита го беше вбесило и когато видя Теръл, той въздъхна с облекчение.
— Дявол да го вземе! Разбираш ли колко много хора напускат града… като бежанци!
— Какво ни засяга? — попита Теръл и седна.
— Но това е ужасно! Какво искаш да кажеш… разбира се, че ни засяга!
— Направихме първото си разкритие.
Хедли го изгледа и се наведе напред, изгарящ от нетърпение.
— Разкритие ли? Какво разкритие?
— Вече имаме описанието на убиеца. Казах ти, че рано или късно, ако не преставаме да ровим, нещо ще излезе наяве, но не очаквах да стане толкова скоро.
— За Бога! Разкажи ми!
— В Пелота работят шест момичета компаньонки — започна Теръл, като се нагласи удобно на стола. — Стаите им са на най-горния етаж на клуба и гледат към паркинга, където бе убит Макнийл. Едно от тези момичета… Манди Лукас… тя има форд, който не била карала от седмици и го държала на паркинга. Шумът от изстрела я събудил. Като погледнала през прозореца, видяла как тълпата се трупа около тялото на Макнийл, после твърди, че забелязала един мъж да излиза от колата й и да се присъединява към останалите. В момента! Колата е в двора на полицията. Под задната седалка открихме пушката, с която е убит Макнийл. Мъжът, който Манди е видяла, трябва да се е скрил в колата от Андерс и после, когато Андерс е отминал, а хората са се скупчили около Макнийл, той е пъхнал пушката под седалката, излязъл е от колата и се е смесил с тълпата. Бил е с голямо самообладание, но не е допускал, че някоя като Манди Лукас ще седи на прозореца и ще го види.
— Боже Господи! — Хедли се облегна назад. — Тази жена описа ли го?
— Да. Тя е доста тъпа, но твърди, че ще го разпознае навсякъде. Такова твърдение е много съмнително. Често сме имали свидетели, които се кълнат, че ще познаят престъпника, а когато им покажем няколко човека, винаги се провалят. Тя казва, че този мъж е индианец, а това съвпада с впечатлението на Андерс. Според нея бил около двайсет и пет годишен, с гъста черна коса, хубава фигура и бил индианец. Облечен е с шарена риза на жълти цветя и тъмносини тесни панталони.