Любен Гоцев — истинският Кръстник
- Автор: Стоев Георги
- Серия: bg Кръстника #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любен Гоцев — истинският Кръстник». Краткое содержание книги:
Ирена беше горда жена, скри болката си. Сподели за случая само със своя близка приятелка, която по случайност познаваше вечния джентълмен Жоро Пехливанов. След като изслушал покъртителната история, Пехливанов, на когото не му се вярвало Златко да стои зад това, реши да й помогне. Пазеше добри спомени от Кимбата. Естествено, прехвърли отговорността на мен. Изпратих част от хората си в кафенето, където се събираха сводниците, удариха им здрав бой и прибраха колата, която за щастие не бе прехвърлена в КАТ. Лично скъсах договора, правен при нотариуса, и върнах форда на Ирена. Още същата вечер се убедихме, че пръст в цялата работа има Златко. Започнал да й звъни настоятелно, като я питал кои са хората, които е наела да пребият сводниците. Ирена отказала да разговаря с него но на другия ден получила нова изненада. Помощничката й Калинка, съпругата на Златко, приватизирала залата й. Бившата стюардеса не искала да се превърне в метреса на този или онзи бос, за да опази синовете си. Продаде апартамента и замина завинаги зад океана. Не бях забравил този случай и когато преди известно време Женята доведе Златко при Пехливанов, за да му помогнем да си върне парите от Косьо Самоковеца, го припомних на Жоро.
— Стари истории… — махна с ръка той, — длъжни сме да ги забравим… Имаме нужда от Златко.
След смъртта на Женята, който вече бе посветил Златко в тайните на наркотиците, Пехливанов и Киро Малкия посетиха Баретата в дома му в Драгалевци. Все пак Женята беше използвал и техни хора, за да утвърждава Златко. Затова бяха решили да му поискат процент. Както обикновено, Златко не отговорил директно, а обещал да се чуят на другия ден.
— Да знаеш, че тоя ще се скрие! — оказал се беше лош пророк Кирчо.
Златко така и никога не вдигна телефона на Пехливанов. Затова сега не можех да не се радвам, че с всеки изминал час Щангата и Киро бяха на път да го обезличат напълно.
ГЛАВА 14
Димата се забави доста повече, отколкото очаквахме, и Пехливанов започна да мисли дали да не се опита да осъществи един от бляскавите му планове.
Този път ставаше въпрос за жена. И не коя да е, а Мая — съпругата на Жоро Илиев.
За първи път Димата бе предложил тази си идея на Пехливанов още преди пет години. По това време Жоро и Поли тренираха в комплекса „Мария Луиза“ и Пехливанов бе успял да се посближи с Мая. Дори си разменяха особени погледи, когато бяха в една компания. Подочул това, Руснака веднага повикал на разговор Пехливанов. Той все още страдаше, че Боби Травестита изчука жена му, а Жоро го разгласи.
— Разбрах, че Мая ти е хвърлила око, Жорка? — го бе подкачил.
Пехливанов се изчервил леко засрамен, но и с известна доза гордост. Все пак Мая беше видна красавица.
— Що не вземеш да я изчукаш? — предложил Димата. — Ако пък го разгласиш, ще ти дам 50 хиляди долара.
— Ти не си в ред, Руснак! — ядосал се Жоро. — За 50 хиляди долара и един миг удоволствие Жоро Илиев ще ме преследва, докато съм жив!
Димата трудно приемаше откази. Сега, пет години по-късно, малко преди да замине, отново бе предложил същия план, но този път го беше преосмислил.
— Струва ми се, че Майчето още те харесва, Жорка! — отново му пуснал мухата той.
— Знаеш, Димчо, че някога говорихме за това! — опитал се да се измъкне от темата Пехливанов.
— Сега идеята е друга — започнал да го убеждава Димата. — Жоро взе сериозен пай от туризма и повече от хотелите са на името на Мая. Не забравяй, че тя е единствената наследница и на него, и на покойния Васил.
— Васил има дъщеря — опитал се да го обори Жоро.
— За нея Малкия Черешар се е погрижил — така Димата наричаше Жоро Илиев — сложил й е няколко милиона в банка. За това не се мотай, ами забий Мая, и без това ми изглежда самотна — лесно ще я увъртиш.
— И после какво? — поинтересувал се небрежно Пехливанов.
— Другото остави на мен. Аз ще отстраня Черешара. Проучил съм му всичките пробойни. А ти, докато успокояваш Майчето, ще сложиш ръка на хотелчетата, за които после няма да забравиш, че е редно да разделим.
Напоследък с Пехливанов често пиехме обедното си кафе в „Текила бар“, който през деня работеше като кафене. Той се консултираше с мен относно плана, свързан с Мая.
— Не ме разбирай погрешно — опитваше се да ме убеждава, — не ми е до хотелите на Жоро, по-важното е, че ако се съглася да го направя, Димата ще го отстрани. А ти сам знаеш, че в последно време Жоро не ми е фен.