Любен Гоцев — истинският Кръстник
- Автор: Стоев Георги
- Серия: bg Кръстника #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любен Гоцев — истинският Кръстник». Краткое содержание книги:
Една вечер бяхме седнали в „Текила бар“ с Пехливанов, когато към нас се присъедини и Величко. Имаше доста блед и болнав вид и си поръча безалкохолна бира. Обясни, че сутринта бил на изследвания и му забранили да пие алкохол, защото здравето му никак не било добро.
— Айде да те водя в „О’Азис“ да те поразвеселя малко! — плесна го по коляното Пехливанов, който му се чувстваше задължен.
Освен всичко останало Величко бе първи братовчед на генерал Тонев, шеф на Военна болница. Навремето, когато простреляха малкия Пехливанов, именно с негова помощ го бяха приели във ВМА. Дори се бе разразил скандал, при който вътрешният министър бе наредил да го преместят в „Пирогов“. Тогава Величко убеди братовчед си да каже тежката си дума и цялото лечение на Любен Пехливанов протече под негово наблюдение.
В „О’Азис“ тази вечер пееше Ивана. Вече бе започнала да се утвърждава като голяма звезда и при гостуванията си събираше най-много фенове. Величко я огледа критично. Имаше съвсем друг вкус. Харесваше слабички, тип манекенки. Но след като изпи петата си безалкохолна бира, изненадващо прати по шофьора си, който винаги го придружаваше, 5000 лева на Ивана.
Ние стояхме точно в сепарето срещу нея и през цялото време я наблюдавах. Като привърши поредната си песен, се обърна с гръб явно скришом да преброи парите, след което ни огледа и премита глуповато. Приближи до нашата маса и учтиво поиска разрешение от Пехливанов да остане. Запозна се с Величко и до края на вечерта му пя на ушенце и удължи програмата с повече от два часа. Величко се размекна и прати шофьора си за още 5000 лева. Това вбеси Пехливанов.
Мразеше такива разточителства. Самият той даваше бакшиш на фолкпевиците, но не надвишаваше стотина лева. За миг забрави, че Величко му е приятел, и ми пошушна на ухото:
— Давай да си ходим! Този е изкукал напълно.
— Да не би случайно да се напи от безалкохолната бира? — усмихнах се аз.
— Вероятно! — продължи да злобее Пехливанов. — И може би затова забрави, че е импотентен. Така че тази дори и да му се пусне, няма да свърши работа.
Пехливанов вкара в действие фалшивата си усмивка, ръкува се любезно с Величко и напуснахме заведението.
Основният проблем на Пехливанов бе, че половината от бакшиша на певиците прибираше той. Такава беше практиката на всички собственици на по-големи заведения. В случая нямаше как да прибере бакшиша на Ивана. Опасяваше се, че тя може да се оплаче на Величко и така да си развалят отношенията.
Чалга дискотеката „О’Азис“ заработи по идея на малкия брат на Пехливанов, който се чудеше как да изкара повече пари. Беше се запознал с продуцента на „Съни мюзик“ — Крум. От дума на дума Любен обяснил, че имат невървяща дискотека, а Крум предложил да използват името на златната кокошка Азис. Първоначално Жоро бе твърдо против. Не искаше името му да се свързва с някакъв ромски педераст, още повече че го играеше културен, интелигент, който не харесва чалгата. Все пак бе израснал в центъра на София и се срамуваше да казва пред приятелите си, че изобщо посещава чалга заведения. Близо година кракът му не стъпи в „О’Азис“.
Когато видя, че заведението носи добри приходи, реши да го посети. Не за друго, а искаше лично да се увери как точно печели заведението и дали случайно не се събират повече хора, отколкото му обявяваха. По молба на Крум дори се запозна с Азис. Продуцентът бе обяснил, че протежето му е чувствително и се чувствало малко некомфортно, че не се познава с Големия бос. За зла участ на Пехливанов запознанството станало по много странен начин.
Азис му се представил и приседнал до него да размени няколко приказки в сепарето. В същото време пристигнал и Драго Чая, който бил съученик на Пехливанов от гимназията, и седнал от другата му страна. Жоро изпаднал в много неловка ситуация, когато двете „звезди“ започнали да си подхвърлят обиди една на друга. Едва устискал около час от благоприличие в тяхната компания и след това изхвърчал от заведението под любопитните погледи на персонала и посетителите.
Иначе в дискотеката се водеше двойно счетоводство. От една страна, Пехливанов имаше управителка, а от друга — Крум и Азис бяха сложили циганката Гала (която роди дете на Азис) да съблюдава техните интереси.
Гала изпълняваше и други функции. Предимно на сводница. Знаеше тарифите за секс на всяка фолкзвезда. На всичко отгоре познаваше най-съкровените мечти и желания на тези, които все още не бяха обявили своите, и успяваше до уреди различни ВИП персони с някоя от тях, като им подаваше нужната информация. И в двата случая печелеше добре. Получаваше благодарности и процент от звездите и от клиентите им. Пехливанов съвсем наскоро се бе запознал и с нея. Бързо се бе усетил, че е ценна, и въпреки имиджа си й разрешаваше да стои с часове наред в сепарето му, като я черпеше с марково уиски.