Любен Гоцев — истинският Кръстник

ПРОЛОГ

Юли 2000 г.

Седяхме с Маджо в треньорската стаичка на стадион „Славия“. Бях се разположил в шефския стол, а той, след тежкия ден в банката, се разхождаше, събул белите си обувки Boss.

— Какво ще правим с този Поли? — каза провлачено.

— Ти решаваш… ти си шефът — не си дадох труд да предлагам идеи. Просто го оставих да се разтапя в собственото си самочувствие на началник.

— Знаеш ли, Жоро… — изтегна се внезапно на дивана, — мисля да не се занимавам с него…

— Какво ти става? Луд ли си?… — кръвта ми нахлу в главата. — Нали знаеш, че той крои планове да те убие?

— Какво от това?… Години наред кой ли не се е опитвал да ме убие, но не са успявали — наклони глава Маджо и разпери ръце в типичния си, отигран маниер.

Не знаех как щяхме да завършим срещата. В този момент бях готов да се нахвърля върху него и да го пребия, но звънът на джиесема му ме спаси от голямата грешка, която можех да направя.

— Здравей, татко… — разтопи се той и разбрах, че разговаря с единствената си дъщеря. — И аз, татко… Рики го закарахме да го обезпаразитят… — намигна ми съучастнически с жест да мълча. — Да, татко, и нашийник против паразити ще му сложат, и каишка, да го разхождаш… Добре, добре… — в гласа му се прокрадна досада. — Имам работа, миличка… Да… Казах ти, имам работа… — изправи се рязко той.

Наблюдавах го внимателно. Вече бях сигурен, че всичко, изговорено за Поли, си беше поза. Не можеше да сдържа нервите си вече дори и пред дъщеря си.

— Доскоро! — тресна слушалката. — Дъщеря ми… — само след миг на лицето му се разля отново блага усмивка. — Наскоро й взех куче — поясни той.

— Каква порода?

Въобще не ме интересуваше котка или куче бе взел на дъщеря си. Просто поддържах някакъв разговор.

— Немска овчарка. Най-интелигентни са, а и са добри пазачи. Макар че в случая не ми трябва пазач. По-скоро искам да се научи да се грижи за някого.

— Не те разбирам…

— Нищо сложно, просто я подготвям за бъдещия й мъж.

За момент си помислих, че този ненормалник вече е намерил милионерски син за четиринайсетгодишната си дъщеря. Но той опроверга мислите ми.

— Не ме гледай така учудено. Нямам нищо конкретно предвид. Просто смятам, че една жена трябва да умее да се грижи за мъжа си.

Застана пред прозореца и се втренчи в тъмнината.

— Де да беше научил някой моята жена как да се грижи за мен… — промълви тежко той.