Съседи… и не само…

С това тази първа част на годежа свърши. Никакви други дунанми, никакви леки коли, никакви други демонстрации. И ние станахме и освободихме терена. Нас мъжете, ни заведоха отново в Каавето, поръчахме си пак кафе — в ония чашки като напръстничета, имаше много време до вечерта — тези които не бяха се ръкували с нас — дойдоха, ръкуваха се — едни сядаха на масата, други си тръгваха… Извървя се цялата мъжка част на общината…

Отидохме отново ние тримата, заедно с кмета, в ресторанта — да видим как върви обядът на младежта, побългариха ли го вече?… В това време близките на годениците се оттеглиха в къщата на момичето… Там за такива като нас очевидно няма работа…

Не се стърпях и допълних етнографските си и други знания с въпроса — а младоженците тази вечер заедно ли ще спят?

Отговорът беше — не! Това ще стане след сватбата, а сватбата пък ще бъде след два месеца…

Припадна вечерта… Любопитен съм как по-нататък ще се развие годежът. Имаме с Наско и с чичото на годеницата добра наблюдателница. От каавето се вижда цялото движение на площада. Още към четири часа след обяд тръгнаха по-възрастните жени, водейки внучетата със себе си към голямата циментова площадка, събираща насядали три-четири хиляди души. Тя е в самия център на общината. Там едни насядаха направо на земята, други, си носеха малки столчета колкото за едно детско дупе… Тези първи възрастни жени с убийствено спокойствие и търпение като хора, за които нищо не е по-важно от това сега да са тук, изчакаха докато стана девет часа вечерта — цели пет часа прекараха на площадката в очакване на по-нататъшното тържество — рязането на пръстена… Кръгът на площадката постепенно се запълваше и уплътняваше — най-вътре бабите с децата, после по-възрастните мъже отвън, някои от тях също със столчета. След това най-младите мъже — най-отвън. Събраха се хиляди хора, мръкнало е вече… Изведнъж този гъст човешки обръч се разкъса — отвори се път. На опразненото място се появиха младоженците и един от чичовците на момчето — видимо богат и образован човек — той ще реже пръстените. Интересно е това рязане. Двете халки на младоженците са с вързани с връв. Нанизват се пръстените на пръстите на двамата и така завинаги ги свързват с онова, което ние наричаме брачен съюз. Младоженците застават чинно пред чичото, той държи ножица, пет шест хиляди очи ги гледат… Оркестърът — зурна, акордеон, тъпан и кларинет, е заел вече мястото си. Чичото вдига ножицата, множеството замира на секундата, от петдесет метра се чува как ножицата казва своето „храс“ и разрязва връвта.