Съседи… и не само…
- Автор: Семов Марко
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съседи… и не само…». Краткое содержание книги:
Нас със Наско ни отвеждат на централното място и ни представят двамата важни гости. Това са застъпниците. Те са водили преди ние да дойдем и седнем тук пазарлъка — какво дава на бъдещото семейство бащата на момичето, какво дава бащата на момчето. Пазарлъкът очевидно не е бил публичен, или е бил отрано договорен, защото в наше присъствие те не размениха нито дума повече…
Настанихме се важни като в президиум. Зад нас — мъжката част на годежа. Пред нас — в друг полукръг, женската. По същия начин са насядали и жените. При мъжете няма нито една жена, при жените няма нито един мъж — те са в съвсем другия край на двора… Това което описвам не е етнография. То е народопсихология. Знак за един морал, който още не си е отишъл, макар че началото на края вече се задава…
Мъжете са тук, жените са тук. Къде е булката? Ще излезе ли увита цялата в шалвари и фереджета… Няма вече шалвари и фередежета. Иззад жените, където е входът на бащината и къща, излиза момичето… Всички погледи са отправени към нея, вцепенени от напрежение като как е нагласена тя. Ами хубаво момиче, хубаво нагласено… В синя булчинска рокля, в син воал на главата — прозрачен до толкова, че да се видят подробности от красивото й лице. Светско момиче — откъдето го погледнеш…
Студентка… Не можеш вече да я пайваносаш в шалвари и да й увиеш лицето в шамия. Умряла работа. Образоваността е посегнала на традицията и е превърнала момичето от Ориента в една истинска европейка… До момичето върви един от братовчедите. Той носи голям найлонов плик, направо чувал го кажи. Момичето иде право към нашата маса. В това време към нея тръгва и бъдещият свекър, веднага му донасят стол. Младият братовчед — елегантно облечено момче, сръчно вади бели, превързани с панделка пакети из чувала и ги поставя на бедрата на всеки от мъжете. Започва с нас. Ние имаме само голям букет с цветя. Слава Богу, той ни поизми очите… Подаваме го на булката… Тя целува ръка на бъдещия свекър и докато шаферът раздава пакетите — на всички по един и всичките еднакви — покривки за маса, с финна бродерия всяка, присъствуваме на гледка.
Бъдещият свекър — смачкан човечец, с изкривени от тежка селска работа ръце, слага гривни от злато на ръката на бъдещата си снаха. Правилото било — поне десет да са златните гривни. Нанизва ги с усилие. Явно гривните са купувани от различни места, в различни времена, когато имало пари, тогава се готвила прикята за снахата. Една от гривните се запъва — не ще да се наниже на моминската ръка. Свекърът се притеснява. Той изобщо е свит човек и пред толкова хора да бъде център на вниманието, това може и до инфаркт да го докара. На всичкото отгоре и гривната му се опъва… Момичето е опитно. Помага на човека… И виждаме болката, която малката гривна й причинява. Но тя е десетата. Без нея не може. Годеницата свива максимално ръката си, даже с другата ръка я притиска… Напрежението расте… Най-после халката дрънва до другите. Остава още една, тя е по-покорна, купена е, когато свекърът е имал повече пари… Покри се ръката, кажи — речи и от лакътя до китката със злато… Много злато наистина. Колкото и да е евтино то в Турция, все пак е много…
Това момиче никога не бива да идва в този вид в България. Още на българската митница ще му отсекат направо ръката, за да приберат златото нашите храбри пазители на държавните интереси — било от мафията, било от Английската — Крал Ейджънс…
Сега момичето тръгва между хората. На едни, по-младите, или по-малко близките като нас, подава просто ръка, на по-възрастните, но не до там близки хора — целува ръката, а пред онези, които са близки роднини, момичето почти светкавично извършва три движения — поема ръката, целува я, като я вдига да облегне до челото си, после целува двете страни на жените… И всичкото това обикаляне на двора — с даровете и поздравленията в този им мълчалив, почти свещен обряден вид, трае не повече от петнадесетина минути. Докато годеницата се движи между мъжете, после между жените, те й дават пари… Събира ги не тя, а пак онзи юнак — дето разнасяше даровете… Няма музика, няма оркестри, нищо няма освен тази най-проста и свещена церемония…
Къде е годеникът? Къде се крие той?… Годеникът не дойде при мъжете. По даден знак той излезе от към къщата на един от чичовците и се отправи към невестата си — целуна я по челото, в този момент точно като по команда — не видях само кой я даде, мъжете откъм гърба ми станаха и се изнизаха за не повече от минута от към задния край на двора…
Годеникът с булката тръгнаха из женската половина и по същия начин целуваха ръка и поздравиха жените, като ги даряваха с големи шалове. Те ги даряваха с пари…