Съседи… и не само…
- Автор: Семов Марко
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съседи… и не само…». Краткое содержание книги:
В Европейската част на Турция обаче, на повърхността на всекидневието, в модата и облеклото — тези процеси все още не са така драстично видими. Въпреки че в Истанбул и Анкара през деветдесетте години, ислямистите печелиха на два пъти общинските избори — все пак не можаха да се задържат на власт, сякаш отстъпиха за малко, за да се организират по-добре, да пръснат още по нашироко ислямските чувства у народа на Турция и да предприемат ново неизбежно настъпление.
Защото почвата на исляма в Турция е готова — разорана от вековете, напоена с успехите на Империята, пригодена сякаш за мисленето и просмукана в традициите на хората. Навярно в това отношение бъдещето на Турция ще зависи до голяма степен и от отношението на Европа към Турция, както и на САЩ към Турция. Последните събития само от преди няколко месеца обаче показаха, че Турското правителство набра сили и се противопостави по един стъписващ начин на страната, на която днес никой открито не смее да се противопоставя — САЩ… Тяхното отношение към Турция или ще я капсулира и с лекота върне към Ислямските ценности във всичко и навсякъде, или ще продължи процесът на приобщаване и модернизиране на Турция към онова, което наричаме все още Европа.
Странна и интересна в това отношение ми се вижда идеята — нашите помаци българомохамеданите да станат онзи кордон и от турска страна и от българска, който да се опита да примири, ако това изобщо стане възможно — слапея на фундаментализма, който идва от Анадола и от по-далече, с цивилизационната характеристика на Балканите, на Християнството, а оттам и на Европа. Такава е видимо и мисията, която е пригласена геополитически на България в следващите десетилетия, а може би и векове.
Каква ще бъде цената на този санитарен кордон, който съдбата ни е подготвила? Дали след стотина години, притискани от европеизма от една страна и от ислямизма от друга, ние няма да се превърнем в нови наследници по дух и манталитет на тези хора, които с такова любопитство сега наблюдаваме, събрани на този огромен човешки харман, наредени по възраст, навити като баница…
В празното пространство, в средата на тази човешка баница — вече не танцуват само годениците, там има вече още две-три двойки — братовчедите…
Към три часа сутринта кръгът ще е достатъчно разширен — бабите отдавна са отишли да спят, малките деца също, старците от последните редове и те — нагледали се, порадвали се на празника. Там ще останат най-младите, най-жизнените и колкото нощта пада, толкова падат и погледите на баби и майки, толкова тукашните младежи, омесени с нашите девойчета и юнаци от Карнобат стават като младите хора по цял свят, когато са скрити от погледите на мърморещи родители…
Ала което беше изумително, което дълбоко ни отличава от тези хора е алкохолът, или по-точно отношението към него. Цял ден днес сме на годеж — нито една капка алкохол не се предложи. Никъде не се видя някой да пие, освен двама трима юнаци от нашите — вече завършили училище членове на музикалното карнобатско съзвездие, на които яко им се услади бирата… До единадесет часа вечерта, докогато и ние седяхме на онзи харман да гледаме какво се случва и какво не — нито един човек не беше близнал капка алкохол. С едно единствено изключение — наш изселник от последната туристическа вълна — един як турчин от Русе, с техническо образование, който като разбра, че сме там, веднага се залепи за нас… Беше пил. Той един единствен. Наше чедо, какво да го правиш? Ние сме си го отгледали… Дойде от съседния град — Хайраболу — град от типа на Троян, Трявна, Етрополе или Карлово… Там бил назначен да ръководи техническата служба в общината, говореше перфектен български…
— Знае ли добре турски? — попитах стоящия до мен кмет на това градче Рифат Гизелочак.
— Не — отвърна ми той… — Много лош турски език говори, но е добър работник…
Самият Рифат е високобразован турчин, роден е в Германия, там е учил, там е завършил висшето си образование. Европеец по мисъл, по поведение, по нрави даже… Върнал се беше в Турция и станал кмет…
Хубаво е за един град да има образован кмет… Той беше въвел по немски образец изнасянето на боклука и събирането му в задължителни чували, както това е в Европа. И с това си беше навлякъл неприятности, защото нарушил традицията на вековете. Не отстъпил. Когато се разхождахме по улиците на неговия град — те блестяха от чистота, така или иначе своето Хайраболу той беше го европеизирал. И с въвеждането на нови архитектурни форми, характерни за Европа и за Германия — много от обществените сгради, издигнати по негово време, бяха чисто европейски.