Щамът Андромеда
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът Андромеда». Краткое содержание книги:
Свикан е свръхсекретен екип за борба с вируси и биологични и надпреварата започва. Защото постепенно ветровете ще отнесат вируса към Западното крайбрежие, където потенциалните жертви ще са десетки милиони.
— Добре. Сега се отмести.
След това Ливит сам се доближи, сложи ръцете си върху кутията, почака да чуе бръмченето и после обясни:
— Това е всичко. Ти спомена за мерките за сигурност: ще ти ги покажа преди да влезем в лабораториите.
Той кимна към вратата на отсрещната страна на стаята.
— Какво е това?
— Анализатор на отпечатъците от пръстите и дланите — отвърна Ливит. — Всичко е напълно автоматично. Отчита до десет хиляди дерматографски линии, така че грешките са почти изключени. В блока на паметта са заложени сведения за всеки, който има достъп до „Уайлдфайър“.
Ливит бутна вратата в ъгъла. Зад нея се оказа още една с надпис: „Охрана“, която безшумно се плъзна встрани. Влязоха в затъмнена стая. Пред пулта с множество светещи зелени скали стоеше само един-единствен човек.
— Здравейте, Джон — поздрави Ливит. — Как сте?
— Добре, доктор Ливит. Видях ви като идвахте.
Ливит запозна Хол с дежурния. Той стана и започна да му показва всички съоръжения.
— На хълмовете близо до станцията — обясни той — виждате добре замаскирани два радиолокатора. Те контролират влизането в базата. До оградата са закопани датчици, които сигнализират за приближаването на всяко живо същество, по-тежко от четиридесет килограма.
— Нищо не пропускаме — каза дежурният. — А ако това се случи… — Той сви рамене и се обърна към Ливит: — Да му покажем ли кучетата?
— Добре — съгласи се Ливит.
Минаха в съседната стая. Там имаше девет големи клетки. Стаята миришеше силно на животни. Хол видя девет огромни немски овчарки — през живота си не беше виждал такива големи.
Те започнаха да го лаят, а не се чуваше никакъв звук. Той гледаше удивено животните, зинали срещу него с беззвучна паст.
— Тези кучета са със специална военна дресировка — обясни дежурният. — Учат ги да бъдат свирепи. Когато човек ги води на разходка, трябва да носи кожени дрехи и ръкавици. Изрязани са им гласните струни и затова не се чува нищо. Тихи и свирепи.
— А налагало ли се е да ги използвате?
— Не. За щастие, още не — отговори дежурният.
Влязоха в малка стая с шкафчета. Хол видя името си на едно от тях.
— Тук ще се преоблечем — поясни Ливит. Той кимна към купа розови комбинезони в единия ъгъл. — Съблечи всичко и облечи само това.
Хол се преоблече бързо. Дрехите представляваха широки комбинезони със страничен цип. Щом се приготвиха, те тръгнаха по коридора.
Изведнъж се чу алармен звън и една решетка пред тях рязко се плъзна и се затвори. Над тях замига бяла лампа. Хол се обърка. Едва много по-късно той си спомни, че Ливит веднага бе отместил погледа си от ослепителните припламвания на лампата.
— Нещо не е както трябва. Всичко ли свали от себе си?
— Да — отговори Хол.
— Пръстени, часовник, всичко?
Хол погледна ръцете си. Беше забравил часовника.
— Връщай се — заповяда Ливит. — Остави го в шкафчето си.
Хол се върна. После пак тръгнаха по коридора. Решетка се отвори, не се чу никакъв алармен звън.
— Всичко е автоматизирано, а? — забеляза Хол.
— Да. Всеки чужд предмет се засича. Отначало се страхувахме, че решетката регистрира и такива неща като изкуствено око, сърдечни стимулатори, изкуствени зъби — изобщо всичко. Но за щастие, никой от нашия екип не притежава такива неща.
— А пломби?
— Пломбите не. Програмирано е да не реагира на пломби.
— Как е устроено?
— Нещо на базата на съпротивленията, но аз много не разбирам.
Минаха край надпис, който гласеше:
ВЛИЗАТЕ В ПЪРВИЯ ЕТАЖ
МИНЕТЕ В КАБИНАТА ЗА ИМУНИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ
Хол забеляза, че стените са червени и го сподели с Ливит.
— Да — каза Ливит. — Всеки етаж е боядисан в различен цвят. Първият е червен, вторият — жълт, третият — бял, четвъртият — зелен, а петият — син.
— Придържахте ли се към някаква система при избора на цветовете?
— Преди няколко години за флотата бяха събрани данни за психологическия ефект на цвета на заобикаляща среда. Изглежда именно тези данни са използвани.
Приближиха се до кабината. Вратата се плъзна и пред тях се появиха три стъклени кабини.
— Седни, в която искаш — предложи Ливит.
— И тук пълна автоматика.
— Разбира се.
Хол влезе в едната кабина и затвори вратата след себе си. Вътре имаше кушетка и някаква сложна апаратура. Пред кушетката беше поставен телевизионен монитор, на който светеха няколко точки.
— Седнете — раздаде се равен металически глас. — Седнете. Седнете.
Хол седна на кушетката.
— Наблюдавайте екрана пред вас. Разположете се така, че всички точки по него да загаснат.
Хол погледна екрана и видя, че точките сега съответстваха на формата на човешкото тяло.