Щамът Андромеда
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът Андромеда». Краткое содержание книги:
Свикан е свръхсекретен екип за борба с вируси и биологични и надпреварата започва. Защото постепенно ветровете ще отнесат вируса към Западното крайбрежие, където потенциалните жертви ще са десетки милиони.
— Предпазни мерки — продължи Хол след известна пауза. — А, да, нали четох там в онази папка, някакво самоунищожаващо се атомно устройство…
— Е, и какво?
— То съществува ли в действителност?
— Съществува.
Инсталирането на устройството беше доста уязвима точка в началните планове на програмата „Уайлдфайър“. Стоун и другите настояваха правото на последно решение — да взривят или да не взривят — да бъде тяхно. Но комисията по ядрена енергия, както и правителството, се противопоставиха. Дотогава правителството не бе изпускало контрола над ядрените устройства от ръцете си. Стоун доказа, че в случай на авария в лабораторията може да няма време да се допитват до Вашингтон, за да получат заповед за взривяване от Президента.
— В папката пишеше също, че това устройство има някаква връзка с „Хипотезата за решаващия глас“.
— Да, така е.
— Какво значи това? Нали знаете, че страницата е иззета от папката?
— Знам — потвърди Ливит. — После ще говорим пак.
Колата сви от нащърбения асфалт по един прашен път. Вдигна се пушилка и въпреки горещината бяха принудени да затворят прозорците. Хол запали цигара.
— Това ти е последната — каза Ливит.
— Знам. Нека да й се насладя.
От дясната страна те подминаха надпис:
ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ
ВХОД ЗАБРАНЕН
Но никъде нямаше нито ограда, нито пазач, нито кучета — само този олющен, поизтрит знак.
— Страшни мерки за безопасност — забеляза Хол.
— Нали разбираш, не искаме да предизвикаме подозрение. Мерките за безопасност са по-добри, отколкото изглеждат, не се безпокой.
Минаха още около половин километър. Колата подскачаше по лошия път. Когато превалиха хълма, пред Хол се откри една огромна кръгла ограда, може би сто метра в диаметър. Висока беше три метра, много здрава и на определени места покрита с бодлива тел. Вътре имаше обикновена дървена постройка, а около нея — царевица.
— Каква е тази царевица? — попита Хол.
— Много хитро, нали?
Стигнаха до входа. Един мъж с груби фермерски панталони и памучна фланелка им отвори вратата. Той държеше сандвич и енергично дъвчеше. Усмихна се и им намигна. После им махна с ръка, като продължаваше да дъвче. Надписът на вратата гласеше:
ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ
МИНИСТЕРСТВО НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО — САЩ
ОПИТНА СТАНЦИЯ ПО УСВОЯВАНЕ НА ПУСТИННИ ЗЕМИ
Ливит мина през входа и спря пред дървената сграда. Остави ключовете в колата и излезе. Хол го последва.
— Сега какво ще правим?
— Ще влезем — отговори Ливит.
Влязоха направо в малка стая. Вътре до разклатено бюро седеше един мъж с каубойска шапка, карирана спортна риза и вратовръзка. Четеше вестник и обядваше сандвичи, както и мъжът на вратата. Той ги погледна и се усмихна любезно.
— Здрасти.
— Здравейте — отвърна Ливит.
— С какво мога да ви бъда полезен?
— Само минаваме оттук, на път за Рим — каза Ливит.
Мъжът кимна.
— Знаете ли колко е часът?
— Часовникът ми спря вчера — отговори Ливит.
— Дявол да го вземе — изруга мъжът.
— Сигурно от горещината.
Ритуалът свърши и мъжът отново кимна. Тогава те минаха покрай него и излязоха от преддверието в един коридор. На вратите имаше табелки: „Инкубатори за семена“, „Контрол на влажността“, „Анализ на почвата“. В сградата работеха пет-шест души, всички облечени небрежно, но явно много заети.
— Това е истински селскостопански институт — обясни Ливит. — Даже, ако поискаш, човекът, когото видяхме преди малко, може да те разведе из лабораториите и да ти обясни целта на експериментите. Тези хора се опитват главно да отгледат различни видове царевица в почва с ниска влажност и висока алкалност.
— А инсталацията „Уайлдфайър“?
— Тука е — отвърна Ливит. Той отвори вратата с надпис „Склад“ и те се намериха в тясна стаичка, пълна с мотики, гребла и маркучи.
— Влизай — нареди Ливит.
Хол влезе. Ливит затвори вратата след себе си. Изведнъж Хол почувства, че подът под краката му потъва и те започнаха да се спускат надолу, заедно с греблата и маркучите.
След малко се озоваха в модерна празна стая, залята от студена флуоресцентна светлина. Стените бяха боядисани в червено. Единственият предмет в стаята беше правоъгълна, висока до кръста кутия, която Хол оприличи на катедра. Беше покрита със светещо, зеленикаво стъкло.
— Ела при анализатора — каза Ливит. — Постави си ръцете на стъклото, с дланите надолу.
Хол изпълни всичко. Той почувства леко бодване по пръстите и после чу бръмченето на машината.