Руническият жезъл

— Искате да кажете, капитане, да напуснем града и да изберем подходящо място за следващото сражение, така ли?

— Точно така, сър.

Мелиадус потърка металната си маска.

— На континента има няколко части от Ордените на вълците, лешоядите и язовците. Ако ги бяхме повикали навреме…

— Но имаме ли време, сър?

— Ще се постараем да си осигурим, капитане.

— Слушам, сър.

— Предложете на всички пленници смяна на маските — продължи Мелиадус. — След като победата е толкова близко, сигурно ще се съгласят да преминат на наша страна.

Вели отдаде чест.

— Дворецът на крал Хуон е великолепно защитен, сър.

— И ще бъде превзет с великолепна атака, сигурен съм в това.

Музиката на Джон не спираше, също както и артилерийската канонада, и Мелиадус се изпълваше с увереност, че всичко върви чудесно. Превземането на двореца щеше да отнеме известно време, но той не се съмняваше, че палатът на императора ще падне, Хуон ще бъде унищожен и Флана ще се възкачи на престола, за да превърне Мелиадус в най-могъщия човек в страната.

Погледна часовника на стената. Наближаваше единадесет. Той се изправи и плесна с ръце, давайки знак на робините да преустановят изпълнението.

— Докарайте носилката — нареди Мелиадус. — Отивам в Двореца на времето.

Момичетата от квартета се върнаха, вдигнали в нежните си ръце носилката, и той се настани върху възглавниците.

Докато се придвижваха бавно по коридора, Мелиадус все още чуваше тътнежа на огнеметното оръдие и бойните викове на войниците. Трябваше да признае, че победата все още не беше постигната и дори след смъртта на крал Хуон някои от бароните можеха да не приемат Флана за негова наследница. Щяха да изминат поне още няколко месеца, преди да обедини всички враждуващи фракции, ала и това би могло да стане, стига да съумее да насочи омразата им към Камарг и Медния замък.