Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)
- Автор: Гейман Нил Ричард, Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)». Краткое содержание книги:
— Та казвате, точно под хълма? — Кроули сръчка ангела.
— Аз май трябва да съм си чукнала главата някъде — рече момичето.
— Бихме ви предложили да ви закараме, разбира се — побърза да каже Кроули, — но няма къде да сложим колелото.
— Освен отгоре на багажника — додаде Азирафел.
— Бентлито няма… о.
Ангелът намятка разсипаните неща от кошницата на задната седалка и помогна на смаяното момиче да се настани при тях.
— Бива ли да не проявим съчувствие — рече той на Кроули.
— За тебе може и да не бива. Ама за мене бива. Имаме си друга работа, нали знаеш. — Кроули метна кръвнишки поглед на новата лавица за багаж. Ремъците й бяха в шотландско каре.
Колелото се вдигна във въздуха и се завърза здраво на място. После Кроули се качи в колата.
— Къде живеете, драга? — изчурулика Азирафел.
— Колелото ми нямаше и фарове. Е, имаше, ама от ония, дето им се слагат двойни батерии. Батериите изгниха и аз ги махнах — рече Анатема. После метна сърдит поглед на Кроули. — Аз имам нож, да знаете — рече тя. — Някъде тук.
Азирафел явно се шокира от намека.
— Мадам, уверявам ви…
Кроули включи фаровете. Не му бяха нужни, за да вижда, но така останалите хора по пътя се нервираха по-малко. После запали колата и спокойно подкара надолу по хълма. Пътят излезе изпод дърветата и след неколкостотин метра стигна до покрайнините на средно голямо село.
Селото му беше някак познато. Единайсет години бяха минали, но това място определено му навяваше някакъв далечен спомен.
— Има ли болница тук наоколо? — попита той. — Държат я монахини?
Анатема сви рамене.
— Според мене не — заяви тя. — Единствената голяма къща е имението „Тадфийлд“. Не знам какво става там.
— Кроят божествени планове — измърмори Кроули под носа си.
— И скорости — рече Анатема. — Мойто колело нямаше скорости. Сигурна съм, че мойто колело нямаше скорости.
Кроули се приведе към ангела.
— О, Господи, изцели това колело — прошепна той жлъчно.
— Съжалявам, поувлякох се малко — прошушна му Азирафел.
— А карираните ремъци?
— Шотландското каре е много стилно.
Кроули изръмжа. В случаите, когато ангелът успяваше да докара мисълта си в двайсти век, тя неизменно гравитираше към петдесета година.
— Можете да ме оставите тук — обади се Анатема от задната седалка.
— За нас беше удоволствие — разтопи се ангелът в усмивка. Веднага щом колата спря, той отвори задната врата, превит в поклон като престарял прислужник, приветстващ младия господар с добре дошъл в старата плантация.
Анатема събра нещата си и пристъпи навън възможно най-високомерно.
Беше съвсем сигурна, че нито един от двамата не е заобикалял колата, но колелото беше развързано и подпряно на вратата.
В тия двамата определено имаше нещо много смахнато, реши тя.
Азирафел отново се поклони.
— Толкова се радвам, че ви помогнахме — рече той.
— Благодаря — отвърна ледено Анатема.
— Можем ли да тръгваме? — обади се Кроули. — Лека нощ, госпожице. Качвай се, ангелче.
Аха. Е, това обясняваше всичко. Излизаше, че е била в пълна безопасност.
Тя проследи колата, която се изгуби по посока центъра на селото, и подкара колелото по пътя към къщата. Не си беше направила труда да я заключва. Беше сигурна, че ако щяха да я обират, Агнес би го споменала — нея винаги много си я биваше по такива лични работи.
Беше наела къщата мебелирана, което означаваше, че същинската мебелировка беше от онзи особен вид, на който се натъквате в подобни обстоятелства. Вероятно местният магазин „Война на дефицита“ я е бил оставил на боклукчиите. Нямаше значение. Тя не очакваше да се задържи дълго тук.
Ако Агнес беше права, тя нямаше да се задържи задълго никъде. Нито пък който и да е друг щеше да се задържи.
Тя разгъна картите и разпръсна нещата си върху вехтата маса под единствената крушка в кухнята.
Какво беше научила? Не беше кой знае какво, реши тя. Вероятно ТО се намираше в северния край на селото, но тя и без това го подозираше. Ако се приближиш твърде много, сигналът те заливаше; ако си твърде далеч, не можеш да го фиксираш точно.
Направо да побеснееш. Отговорът трябваше да е някъде в Книгата. Бедата беше там, че за да разбираш Предсказанията, трябваше да умееш да мислиш като полусмахната високоинтелигентна вещица от седемнайсти век с ум като речник за решаване на кръстословици. Другите членове на семейството твърдяха, че Агнес е замъглила нещата, за да не могат да ги проумеят външни хора; Анатема, която подозираше, че сегиз-тогиз може да мисли като прабаба си, беше решила за себе си, че Агнес го е направила, защото е била проклета дърта вещица с гадничко чувство за хумор.