Самотният играч
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотният играч». Краткое содержание книги:
Но по горещата молба на д-р Айрини Кенеди, шеф на екипа, той склонява да изпълни една последна мисия.
Мястото е Хамбург, а мишената — виден немски индустриалец.
Ала някой се опитва да убие Мич…
Във Вашингтон влиятелни конгресмени кроят дързък план за преврат. Ужасната им грешка, обаче, е, че са избрали Мич Рап за пионка в пъклената си игра. Дори не предполагат, че се изправят срещу най-опасния професионален убиец, подготвен от ЦРУ, и той няма да се примири докато не открие кой му е заложил смъртоносния капан.
Топлите слънчеви лъчи грееха през кухненския прозорец на къщата на Лиз и Майкъл О’Рурк в Джорджтаун. Лиз тракаше по клавиатурата на лаптопа. Отляво имаше чаша плодов сок, а отдясно — купчина документи и папки, която сякаш щеше всеки момент да се срути на пода. Жълтият й лабрадор Дюк лежеше пред вратата към задния двор и дремеше. Бившата репортерка се чувстваше блажено. Всичко беше перфектно, само дето нямаше кафе. Но като се има предвид, че беше бременна в петия месец, липсата на ободрителната напитка бе оправдана.
Лиз работеше върху първата си книга. Беше я озаглавила „Най-корумпираните политици на Америка“. Тъй като съпругът й беше конгресмен от по-малко от година, използваше моминската си фамилия Скарлати. Не че Майк щеше да се възпротиви, ако използва неговата. Просто си мислеше, че така е най-добре. С помощта на свой приятел беше сключила договор с едно нюйоркско издателство за отпечатването. Страничната работа, както я наричаше тя, й помогна по-лесно да се откаже от вестника. Съпругът й произлизаше от доста богато семейство. На Лиз не й се налагаше да работи, но искаше да се занимава с нещо. На трийсет и една години знаеше, че ако спре и се застои, направо ще полудее.
Беше облечена в сиво памучно долнище на анцуг и тясна синя тениска на нюйоркските „Янки“, която едва покриваше пъпа й. Детската тениска подлудяваше Майкъл. Той обожаваше да я гледа, когато тя се разхождаше така из къщата. Но щом излезеше в този си вид дори на външната врата, за да вземе сутрин вестника, мъжът й хвърляше укоряващ бащински поглед. Лиз тъкмо свършваше абзаца, когато чу дрънченето на каишката на Дюк. Надникна над лаптопа и видя кучето, застанало пред вратата. Шумът на ключовете в бравата го накара да излае радостно и да се затича по коридора. То беше кръстено на Джон Уейн, а сега мислеха да си взимат и още едно. Опасяваше се, че то ще бъде наречено Винс — на легендарния треньор на „Пакърс“. Големият проблем на Лиз беше, че баща й също се казваше Винс. Знаеше, че той със сигурност няма да се отнесе добре към идеята куче в семейството да носи неговото име.
Часовникът на стената показваше 12.32 часа. Изненадана, Лиз отбеляза, че съпругът й е закъснял само с трийсет и две минути. Започваше да става по-послушен. Докато броеше колко страници е написала, чу как двамата изразяват взаимната си любов и привързаност. Ако Майкъл не беше също толкова любвеобилен и с нея, щеше да изпитва истинска ревност от кучето.
Миг по-късно трийсет и три годишният й съпруг се появи в кухнята с усмивка на петгодишно хлапе на лицето.
О’Рурк беше служил в Морската пехота, а после беше играл като капитан в хокейния отбор на университета на Минесота. Въпреки суровия си външен вид имаше много топъл характер. Промъкна се зад стола на Лиз и отметна косата й настрани. После я целуна по врата, докато ръцете му докосваха оголения й, леко издут корем. Дюк дотича и седна в краката й.
Лиз се протегна назад и прокара ръце по косата на Майкъл. Дланите му се плъзнаха нежно нагоре.
— Обяд или секс? — прошепна той в ухото й.
— И двете.
— Кое да е първо? — Той отново целуна врата й.
— Все едно… мм… ти реши.
— Ако сега не тръгнем, обзалагам се, че днес изобщо няма да тръгнем.
— И какво лошо има?
— Нямаме нищо за ядене.
— Вината моя ли е? — нападна Лиз.
— Неее. — Майкъл се усмихна. — Не е твоя, принцесо. — Обръщаше се към нея с този прякор, когато искаше да я подразни шеговито. — Живеем само на шест пресечки от магазина, а ти напусна работа преди месец.
Лиз отдръпна ръцете си.
— Колко магазина за хранителни стоки подминаваш всеки ден, когато отиваш и се връщаш от работа?
— Не. Няма да можеш да ме накараш. — Той се изправи, заобиколи стола и застана пред нея. Усмихна се и поклати глава: — Вече говорихме за това. Обеща, че ти ще го вършиш. Каза, че така ще си намираш оправдание да ставаш поне за известно време от компютъра.
— Но аз съм бременна! — Лиз си придаде невинно изражение.
— Много убедително… но няма да се хвана. Хайде. Да отиваме в ресторанта. Умирам от глад.
— Ами какво стана със секса?
— По-късно. Трябва ми малко почивка. Напоследък много ме изтощаваш.
— Горкият.
Дюк навря муцуна в ръката на стопанина си и Майкъл започна да го гали.
— Смяташ ли да свалиш тениската на сина ни и да си облечеш прилични дрехи, за да излезем? Много съм гладен.
— Тениската на сина ни. Много смешно, Майкъл. Цяла сутрин ли го мисли?
— Не. — Той отново се усмихна. — Измислих го в момента. Пълна импровизация.