Самотният играч
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотният играч». Краткое содержание книги:
Но по горещата молба на д-р Айрини Кенеди, шеф на екипа, той склонява да изпълни една последна мисия.
Мястото е Хамбург, а мишената — виден немски индустриалец.
Ала някой се опитва да убие Мич…
Във Вашингтон влиятелни конгресмени кроят дързък план за преврат. Ужасната им грешка, обаче, е, че са избрали Мич Рап за пионка в пъклената си игра. Дори не предполагат, че се изправят срещу най-опасния професионален убиец, подготвен от ЦРУ, и той няма да се примири докато не открие кой му е заложил смъртоносния капан.
— Колко сме загазили?
— Мич не е докладвал още, а БКР обяви за издирване трима души, за които смята, че са убили граф Хагенмилер.
— Можеше да се очаква.
— Да, така е, но и други неща се случиха. — Кенеди разказа за пожара и странната информация, която са прехванали от БКР, според която Рап е напуснал имението след двамата Хофман и е трябвало да открадне кола, за да се измъкне.
Когато свърши, Стансфийлд изрече:
— Струва ми се, че нещо не е протекло по плана. Предполагам, че Мич е казал на двамата Хофман да тръгнат без него, докато той отклони вниманието на охраната на къщата.
Кенеди кимна.
— Така си помислих и аз в началото, но Мич не се обади, а съвсем скоро получих съобщение от семейство Хофман. Те — Кенеди поклати глава — казват, че обектът е бил ликвидиран, но в акцията е загинал наш човек.
— Мич.
Кенеди бавно и тъжно кимна.
— Да.
— Ами третият човек, когото БКР има на видеозапис?
— Нямахме възможност да съберем повече информация за него.
Стансфийлд се облегна назад. Беше изненадан. Мислеше, че Айрини има възможност да провери сведенията чрез няколко канала.
— Защо?
— Възникна и друг проблем. Когато пристигнах тази сутрин в Центъра, Том Лий ми каза, че държавният секретар Мидълтън ме е търсил.
Стансфийлд се изправи в стола си. Министърът на външните работи на САЩ не следваше да се обажда на директора, отговарящ за борбата с тероризма, без първо да мине през него — шефа на ЦРУ.
— Какво искаше господин Мидълтън?
— Изглежда, той и графът са имали една и съща страст: редките произведения на изкуството.
Стансфийлд зарея поглед през прозореца, за да направи връзката. Знаеше, че арогантният държавен секретар много се гордее с частната си колекция. Стансфийлд си припомни един очерк, напечатан в „Нюйоркър“, в който се описваше колекцията за петдесет милиона долара на „ренесансовия мъж“.
— И защо ще ти се обажда?
— Той знае, че следим графа, и поиска да дадем информация на германските власти, за да заловят убийците.
— Откъде би могъл да знае, че графът е под наблюдение?
Кенеди сви рамене.
— Изглежда, има изтичане на информация.
— Или къртица.
— Да.
— Някакви предложения?
— За момента не, но Том Лий беше също толкова притеснен, колкото и аз. Каза, че ще провери.
— Можеш ли да му се довериш? — Стансфийлд се славеше със своята предпазливост.
— Мисля, че да. Но, разбира се, сама ще направя някои проверки за него.
— Добре. Каза ли на президента за Мич?
— Не. Искам първо да разбера какво всъщност става.
— Съгласен съм. Предполагам, не си използвала още контактите ни с БКР, защото не искаш да привличаш внимание към Центъра.
— Да. Опитвам се да събера колкото се може повече пасивна информация. АНС постоянно ни дава нови прехванати сведения. Засега плановете ни действат. Повечето от хората в Центъра смятат, че Саддам е наредил да убият Хагенмилер. Някои дори мислят, че са го направили израелците. Семейството на Хагенмилер е принадлежало към нацистката партия по време на Втората световна война и те са продавали оръжие и военно оборудване на най-върлия враг на Израел. Мотивите са много. Мисля, че някои от по-умните служители могат да заподозрат нашето участие, но няма да кажа нищо със сигурност. — Кенеди се намръщи. — Ако хората разберат, че сме го държали под наблюдение, няма да прозвучи добре.
— Съгласен съм. Ще се погрижа за Мидълтън. Как мислиш да разбереш какво е станало с Мич?
— Хофманови трябва да се върнат в Щатите тази вечер. Ще взема самолет за Денвър и лично ще отида да ги разпитам.
— Кой ще дойде с теб?
— Никой. Имала съм си работа с тях и преди. Сама мога да се оправя.
Стансфийлд я изгледа строго. Кенеди имаше много малък оперативен опит.
Тя разчете жеста на шефа си.
— Аз забърках тази каша, аз ще трябва да я сърбам — заяви. — Освен това колкото по-малко хора са въвлечени, толкова по-добре.
Стансфийлд поклати глава.
— Последното нещо, което ти трябва в момента, е да напускаш града и да привличаш вниманието върху себе си. А и наемните агенти като Хофманови обикновено стават малко неспокойни, когато операцията тръгне към провал. Ще изпратя хора да се погрижат за това.
Кенеди се примири.
— Какво да правя тогава аз?
Стансфийлд помисли за миг.
— Надявам се Хофманови да грешат и Мич да е жив. — По изражението на Кенеди видя, че думите му не са постигнали ефекта си. — Не се тревожи за Мич. Той е най-добрият. Сам ще намери начин да се върне при нас. — Директорът на Централното разузнавателно управление се приближи по-напред със стола си и сивите му очи изпитателно се взряха в очите на Кенеди. — Искам да откриеш откъде черпи информация държавният секретар Мидълтън, и то възможно най-бързо и тихо.