Нещастна фамилия
- Автор: Друмев Васил
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нещастна фамилия». Краткое содержание книги:
Тежко и горко на преславци! Те останаха само с Владя, а Велика и Стояна нямаше вече сред тях!
Кърджалиите, като видяха, че сред Преслав избухна огън, приеха мъжество и с по-голяма сила нападнаха на преславци. Малко остана преславци да се победят, но грозният Владев глас и неговът широк нож, който се лъщеше между кърджалиите, сякаш че им даде нови сили и те принудиха кърджалиите да бягат… Но, уби! Това беше само там, дето се нахождаше Влади… На другия край на Преслав кърджалиите надвиха и влязоха в Преслав. Влади се спусна и към нея страна, но той още не беше се доближил и заведнъж се спря, издигна нагоре ръцете си и каза:
— Боже! Какво гледам аз? Жени и деца се бият с кърджалии!
И наистина жените с дълги сопи се защищаваха от кърджалийските ножове, а децата хвъргаха камъни на кърджалиите. Владевата сестра — Петя — стоеше с неустрашимост пред отчаяните жени; тя приличаше на амазонка. На главата й се развяваше червен месал, а дясната и ръка въртеше широк нож, който често се впиваше в сърцата на безчеловечните кърджалии.
— Братко! — извика тя, като загледа брата си. — Върви помагай, че аз се уморих… Ско…
Тя не можа да свърши тази дума „скоро“ и безчеловечният кърджалия заби в гърдите й широк нож и тя падна…
Влади и няколко други момци-преславци, като видяха, че Петя падна мъртва, изкрещяха от удивление и с голяма ярост се спуснаха връх кърджалиите… Но напразно! Кърджалиите вече влязоха в Преслав…
Малко по малко оглушителният шум начна да се смалява и най-подир съвсем утихна. Преслав стана на пепел! Всичките преславци погинаха!… А кърджалиите, които бяха многочислени, останаха твърде малко, и то почти всичките изранени…
След един час над Преслав се показаха до 15 мина яничари, между които имаше и четири мина свързани българи. Това беше Емин със своята дружина, а свързаните бяха: Вълко, Рада, Велико и Стоян.
— Вижте сега какъв е Преслав — каза Емин на своите жертви, като показа към Преслав.
Вълко, жена му и синовете му, като погледнаха към Преслав, заляха се със сълзи и седнаха на колена. Те не думаха нищо, но сълзите им показваха, че те чувстват голяма жалост… И можеха ли да не чувстват жалост, като те видяха, че тяхното любимо село Преслав е станало на пепел?
— Уби! — извика Вълко, като изпусти много тежко въздишание. — Няма вече Преслав!… Немилостива ръка и него изтреби!
— И Влади заедно с татка си и сестра си погина от кърджалийските ножове! — каза Стоян с много нажален глас.
— Бог е милостив! — извика Вълко и отправи умоляющ поглед към небето. — Той не ще ни остави!… Нашите врагове само телата ни ще умъртвят, а душите ни ще отидат при него, за да се наслаждават във вечна слава… Бъдете спокойни, деца — продължи той, като видя, че жената му и децата му начнаха да плачат по-силно, — нас ни чакат тук люти, но минутни мъки, а там (и той посочи към небето), там — милост и благодат божия!… На бога било тъй угодно…
При тези думи Емин се приближи до него и като запуши устата му, рече:
— Не е на бога тъй угодно — а нам.
— Емине! — страшно извика Велико и като стана, понечи да измъкне Еминовия нож… Но, уви! Неговите ръце бяха вързани!
— Полека! — извика Емин с насмешлив глас и удари Велика тъй силно, щото той малко остана да падне. После Емин начна да мушка жертвите си с една сопа и да ги кара напреде си, като им думаше:
— Бърже, бърже вървете, че още малко остана да идете на онзи свят… Вий ще умрете с ужасни мъки.
Вълко, жена му и синовете му вървяха си мирно, като агнета на заколение; те бяха уверени, че ще ги убият, и защото чувствуваха себе си невинни, те отиваха с готовност към грозната смърт, като славеха и благодаряха бога.
Слънцето приближаваше да заседне, когато Емин със своите жертви се спря на това страшно място, на което бяха и през онази нощ, в която Влади с дружината си освободи Вълковите синове.
— Тук ще бъдат гробовете ви — рече Емин на Вълка, като му показа на един дълбок, почти непроницаем трап.
Вълко само се усмихна и нищо не продума.
— Бе вий твърде хладнокръвно гледате на тази грозна смърт, ама… — каза Емин, като видя, че Вълко и синовете му никак не се страхуват.
— Ний не се страхуваме от смърт, макар тя да бъде и най-люта — смирено рече Вълко, — ти не можеш уби нас…
На Еминовото лице се изображи силен гняв.
— Виждам — каза той, — че вий се надявате пак на онова момче да ви освободи, но напразно! Аз проводих 100 мина яничари да го търсят навсякъде; те непременно ще го намерят и уловят… и…
Емин замълча, без да свърши думата си; от гъсталака се показа един человек, от главата до краката облечен в чисто злато. Той държеше в дясната си ръка отрязана глава, от която капеше кръв.