Тъмна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъмна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рот е водачът на Братството. Той е последният чистокръвен вампир, в чиито вени не тече нито капка човешка кръв. Малко преди да бъде убит от лесърите, Дариъс, един от най-добрите бойци на Братството, се обръща към Рот с молба да се погрижи за дъщеря му Бет. Тя се е родила от връзката му с човешка жена и не подозира за вампирските си гени. Рот трябва да въведе красивото момиче в света на вампирите…
Бет Рандъл води съвсем обикновен, дори леко скучен живот — рядко излиза с приятели, а работата й като репортер в местния вестник е безперспективна и не особено вълнуваща. Отраснала в сиропиталища и приемни семейства, тя не знае нищо за произхода си. Докато един ден Рот не се появява на прага й…
Господин Х. отвори ципа на сака си и извади пълна с хероин спринцовка и ловджийски нож. Скри ги в една от преградите на вратата на колата и преди да се влее в потока от коли, свали прозореца откъм седалката до шофьора.
Аз съм просто един от многото, помисли си той. Още един глупак, търсещ малко развлечение.
— Гадже ли си търсиш? — чу той да се провиква една от проститутките.
— Искаш ли да се поразходиш? — попита друга и разтресе задника си, като че ли беше шейкър.
При повторното си минаване по улицата намери каквото търсеше — блондинка с дълги крака и големи цици.
Точно такава проститутка би си купил, ако фалосът му все още вършеше работа.
Ще се позабавлявам, помисли си господин Х., натискайки спирачките. Убиването на това, което вече не можеше да има, му доставяше особено удоволствие.
— Хей, готин — каза тя и приближи колата му. Опря лакти на вратата и се наведе през прозореца. Миришеше на канелена дъвка и примесен с пот парфюм. — Как си тази вечер?
— Може да ми стане и по-добре. Колко ще ми струва една усмивка?
Тя огледа вътрешността на колата и дрехите му.
— За петдесетачка ще се позабавляваш добре. Можеш да правиш каквото си искаш.
— Много е — каза той, но само се преструваше, че се пазари. Искаше точно нея.
— Четиридесет?
— Дай да ти видя циците.
Тя му ги показа.
Той се усмихна и отвори вратата.
— Как се казваш?
— Чери Пай. Но можеш да ме наричаш както пожелаеш.
Господин Х. зави зад ъгъла и спря колата на едно уединено място под моста. Хвърли парите на пода в краката й и когато тя се наведе да ги вдигне, забоде иглата в тила й и натисна буталото докрай. След няколко секунди тя се отпусна като парцалена кукла.
Господин Х. се усмихна и я върна обратно в седнало положение. Изхвърли спринцовката през прозореца, където тя падна сред дузина други и подкара отново минивана.
Разконцентриран, Хавърс вдигна поглед от микроскопа в подземната си клиника. Дочу се биенето на старинния часовник в ъгъла на лабораторията, напомняйки му, че е време за вечеря, но не му се искаше да прекъсва работата си. Отново загледа през микроскопа и се зачуди дали това, което вижда, не с плод на въображението му. В крайна сметка може би отчаянието се отразяваше на способността му за обективност. Но не, кръвните клетки бяха живи.
Изпусна въздуха от дробовете си с потреперване. Вампирската раса беше близо до свободата. Той беше близо до свободата. Най-после имаше все още годна консервирана кръв.
Като лекар винаги се оказваше с вързани ръце, когато се налагаше да оперира някой пациент или в случай на усложнения при раждането. Преливането на кръв от вампир на вампир беше възможно, но тъй като расата им беше разпръсната и малобройна, своевременното осигуряване на донори беше трудно. От векове желаеше да създаде кръвна банка. Проблемът се състоеше в това, че кръвта на вампирите беше крайно неустойчива и съхраняването й извън телата им беше невъзможно. Въздухът, тази поддържаща живота, невидима обвивка на Земята, беше част от проблема и самият досег с него беше достатъчен за замърсяване на пробите. Попаднеха ли само една-две молекули и кръвната плазма се разлагаше, оставяйки червените и белите кръвни клетки сами да се защитават — нещо, с което те естествено не можеха да се справят.
В началото не разбираше каква е причината. Нали кръвта съдържаше кислород. Затова ставаше червена, когато излизаше от белите дробове. Това противоречие го отведе до някои смайващи открития за функционирането на белите дробове при вампирите, но в крайна сметка те не го приближиха ни най-малко до поставената цел.
Опита се да изтегли кръвта и незабавно да я затвори в херметичен контейнер. Но въпреки че изглеждаше очевидно, решението не проработи. Кръвта се разлагаше, макар и по-бавно. Това го наведе на мисълта, че в телесната среда на организма действа друг фактор, който липсва в изтеглената от тялото кръв. Опита се да изолира проби на топло и на студено. Във физиологични разтвори и човешка плазма.
Отчаянието от неуспеха при провеждането на опитите с многобройни комбинации караше ума му да работи трескаво. Проведе нови тестове, прилагайки различен подход при всеки. Отново опита. Изостави проекта. Върна се към него.
Минаха десетки години. И още, и още. След това една лична трагедия му даде силен стимул да се заеме с разрешаването на проблема. След като загуби своята шелан и техния син при раждането преди малко повече от две години той наново бе обсебен от идеята и започна всичко отначало.
Собствената му нужда да се храни го тласкаше напред.