Тъмна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъмна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рот е водачът на Братството. Той е последният чистокръвен вампир, в чиито вени не тече нито капка човешка кръв. Малко преди да бъде убит от лесърите, Дариъс, един от най-добрите бойци на Братството, се обръща към Рот с молба да се погрижи за дъщеря му Бет. Тя се е родила от връзката му с човешка жена и не подозира за вампирските си гени. Рот трябва да въведе красивото момиче в света на вампирите…
Бет Рандъл води съвсем обикновен, дори леко скучен живот — рядко излиза с приятели, а работата й като репортер в местния вестник е безперспективна и не особено вълнуваща. Отраснала в сиропиталища и приемни семейства, тя не знае нищо за произхода си. Докато един ден Рот не се появява на прага й…
Въпреки горещината той беше с кожено рокерско яке, а дългите му крака бяха обути в кожени панталони. Носеше кубинки с метални бомбета и се движеше като хищник.
Бет изви врат нагоре, за да види лицето му.
Господи, беше адски красив. Имаше квадратна челюст, плътни устни, скосените му скули му хвърляха тежки сенки. Косата му беше права, черна, растеше V-образно от челото му назад и стигаше до раменете, наболата му брада тъмнееше. Черните очила прилепваха плътно към изсеченото лице и му придаваха вид на наемен убиец. Като че ли заплахата, която излъчваше, не издаваше убиеца в него. Пушеше някаква червеникава тънка пура. Той дръпна дълбоко от нея и крайчецът й светна в ярко оранжево. Издуха облаче благоуханен дим и когато навлезе в ноздрите й, тялото на Бет се отпусна още повече.
Сигурно е дошъл да ме убие, помисли си тя. Не знаеше какво е направила, за да заслужи това, но когато той отново издуха към нея дим от цигарата, която пушеше, тя почти забрави къде се намира.
Той пристъпи към нея и тялото й се разтрепери. Изпитваше ужас от това, което щеше да се случи, когато стигне до нея, но забеляза, колкото и абсурдно да беше, че Бу мърка и се гали в глезените на мъжа.
Тази котка беше предател. Бет се закани, че ако по някакво чудо преживее тази нощ, котаракът ще мине на суха и далеч не толкова вкусна храна. Срещнала неподвижния му, свиреп поглед, тя рязко дръпна главата си назад. Очилата пречеха да види какъв цвят са очите му, но погледът му я изгаряше.
И след това се случи нещо невероятно. Той спря пред нея и тя почувства прилив на чисто, истинско сексуално желание. За пръв път в живота усети тялото си греховно горещо. Горещо и влажно. Вътрешността й се разтвори за него.
Всичко това е химия, помисли си шокирана Бет. Чиста, примитивна животинска химия. Каквото и да имаше той, тя го искаше.
— Реших, че трябва пак да опитаме — каза той.
Гласът му беше нисък, подобен на тътен, надигащ се от масивния му гръден кош. Имаше съвсем лек акцент, който не можеше да определи.
— Кой си ти? — прошепна тя.
— Тук съм заради теб.
Главата й се замая и тя се подпря с ръка на стената.
— Заради мен? Къде… — беше толкова смаяна, че не можа да продължи. — Къде ще ме водиш?
На моста? Откъдето ще хвърли тялото й във водата?
Ръката му прекоси разстоянието между телата им и той подхвана брадичката й с палеца и показалеца си. Наклони лицето й на една страна.
— Бързо ли ще ме убиеш? — смънка тя. — Или бавно?
— Няма да те убия. Ще те защитя.
Той наведе глава към нея и тя си каза, че въпреки думите му трябва да го отблъсне. Трябва да задейства краката и ръцете си. Проблемът беше, че всъщност не искаше да го отблъсва. Пое дълбоко дъх.
Боже мой, той ухаеше фантастично. На свежа, чиста пот. Тъмен, мъжки мускус и този дим. Устните му докоснаха шията й и тя го чу да си поема дъх. Кожата на якето му изскърца, когато белите му дробове се изпълниха с въздух и гръдният му кош се разшири.
— Вече си почти готова — каза меко той. — Ще стане скоро.
Ако имаше предвид да си свалят дрехите, тя беше съгласна с плана. Господи, сигурно затова хората ги избиваше на поезия, щом нещата опрат до секс. Нямаше никакво съмнение, че го иска. Знаеше само, че ще умре, ако той не си свали панталоните. Веднага.
Бет протегна ръка, беше й любопитно да го докосне, но когато се отдели от стената, политна надолу. С плавно движение той успя да пъхне цигарата между жестоките си устни и да я подхване. Вдигна я от пода и тя се притисна в него, без дори да се престори, че се съпротивлява. Понесе я, сякаш беше лека като перце, и прекоси стаята на две крачки.
Когато я сложи на дивана, косата му падна напред, тя повдигна ръка и докосна черните кичури. Бяха гъсти и меки. Допря длан до лицето му и въпреки че изглеждаше изненадан, той не се отдръпна.
Господи, всичко в него излъчваше мъжественост, от силата на тялото му до начина, по който се движеше и уханието на кожата му. Беше различен от всички мъже, с които беше имала нещо общо преди. И тялото й го съзнаваше така ясно, както и разумът й.
— Целуни ме — каза тя.
Той се надвеси над нея като мълчалива заплаха. Ръцете й импулсивно сграбчиха реверите на якето му и тя се опита да го придърпа към устните си. Той хвана китките й с едната си ръка.
— По-спокойно.
По-спокойно? Не искаше спокойствие. Спокойствието не беше част от плана.
Опита се да се измъкне от хватката му и когато не успя, изви гръб. Гърдите й издуха тениската и тя потърка едно в друго бедрата си, предвкусвайки какво би почувствала, ако той е между тях. Само ако той поставеше ръцете си…