Последната битка
- Автор: Эддингс Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Василева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последната битка». Краткое содержание книги:
— Беше доста напрегнат последните дни и нервите му не са съвсем добре — отговори Белгарат. — Ще се върнеш ли в Долината?
Белдин кимна.
— С близнаците ще се присъединим към Поулгара, когато кампанията започне. Може да има нужда от помощ, ако кролимите я нападнат със сила.
— Кампания? — възкликна Белгарат. — Каква кампания? Казах им просто да вдигнат малко шум. Специално им заръчах да не нападат чужди територии.
— Изглежда, не са те послушали. Алорните не са много сдържани в такива случаи. Очевидно са се събрали и са решили да предприемат нещо. Онзи дебелият изглежда доста интелигентен. Иска да вкара черекската флота в Източно море и да извърши няколко варварщини срещу малореанските кораби. Останалото доста прилича на игра.
— Да не ги остави самички и за миг човек! — развилня се Белгарат. — Как е възможно Поулгара да се поддаде на тази идиотщина?
— Планът си има своите достойнства, Белгарат. Колкото повече малореанци се издавят, с толкова по-малко ще трябва да се бием.
— Никога не сме планирали да се бием с тях, Белдин. Ангараките няма да се съюзят, докато Торак не се върне, за да ги събере отново, или докато не се изправят срещу общ враг. Току-що разговаряхме с Дроста лек Тун, надракския крал. Той е абсолютно убеден, че мургите и малореанците се канят да воюват помежду си. Дори иска да се съюзи със Запада само и само да се измъкне невредим от това. Когато се върнеш, опитай да вразумиш Родар и Анхег. Аз си имам достатъчно други проблеми.
— Проблемите тепърва започват, Белгарат. Преди няколко дни близнаците имаха просветление.
— Какво са имали?
Белдин сви рамене.
— Как иначе би го нарекъл? Работеха върху нещо, което нямаше нищо общо с всичко това, и изведнъж изпаднаха в транс и започнаха да дърдорят. Отначало само повтаряха онези безсмислици от Хрониките на Мрин, знаеш пасажа — където умът на пророк Мрин грохва и започва да издава животински звуци. Както и да е, те отново се върнаха на тази част и този път разбрахме какво означава.
— И какво? — попита Белгарат. Очите му пламтяха.
— Сигурен ли си, че искаш да знаеш?
— Разбира се, че искам.
— Добре. Беше нещо такова: „Съзирам, че сърцето от камък ще се умилостиви и красотата, която беше унищожена, ще се възстанови, и окото, което го няма, ще се върне.“
Белгарат се вгледа в него.
— Това ли е?
— Това е — каза Белдин.
— Но какво означава? — попита Гарион.
— Само това, което се казва, Белгарион — отговори Белдин. — Поради някаква причина Кълбото ще възстанови Торак.
— Тогава излиза, че Торак ще победи — каза Гарион вцепенено.
— Не се казва нищо за победа или загуба, Белгарион — поправи го Белдин. — Всичко, което се казва, е, че Кълбото ще поправи това, което е сторило на Торак, когато го е използвал, за да разруши света. Но не се казва защо.
— Винаги има такива затруднения с Пророчеството — отбеляза Белгарат. — Има поне десетина възможни варианта, сред които трябва да откриеш истинския.
— А понякога всички са истински — добави Белдин. — Ето защо е толкова трудно да го разбереш. Тъкмо решим да се съсредоточим върху едно и в същия момент Пророчеството включва всичко. Ще поработя върху това и ще видя дали ще мога да измъкна някакъв смисъл от предсказанието. Ако достигна до нещо, ще те уведомя.
Той се наведе леко, изви ръце и ги разпери като криле.
— Внимавай за мориндими — каза той на Белгарат. — Ти си добър вълшебник, но заклинанията са нещо съвсем различно и понякога ти се изплъзват.
— Мисля, че ще се справя, ако се наложи — отговори Белгарат язвително.
— Може би — каза Белдин. — Стига да успееш да запазиш спокойствие.
Той трепна, отново прие облика на ястреб, плесна с криле и се издигна в небето. Гарион го проследи, докато се превърна в малка точка.
— Странно посещение — каза Силк, като се измъкна изпод одеялата си. — Изглежда, доста неща са се случили, откакто сме тръгнали.
— И нито едно положително — добави Белгарат кисело. — Да тръгваме. Сега наистина ще трябва да побързаме. Ако Анхег вкара флотата си в Източно море и започне да потапя малореанските кораби, Закат може да реши да се премести на север. Ако не стигнем там първи, може да стане твърде опасно.
Старецът се намръщи заплашително и измърмори:
— Ех, да ми падне вуйчо ти! Ще го…
Оседлаха конете и поеха покрай гората на север. Въпреки доста неубедителните твърдения на двамата магьосници, Гарион яздеше обзет от отчаяние. Щяха да загубят и Торак щеше да го убие.