Къщата на Звяра

— Госпожица Кис-кис може да се разположи сама отзад.

— Най-сетне истинска дама! Запознах се с истинска дама! — Лари седна до нея.

Тя отключи вратата на Джуд, докато Лари се пресягаше да отключи задната врата.

— Накъде сме? — попита Лари, тупайки се по краката.

— Към „Уелкъм Ин“ — каза Джуд. — Ще изпием по нещо и ще обядваме.

— Великолепно! Купон! Обичам купоните — той погледна през рамо. — Не обичате ли купоните, г-це Кис-кис?

— Намирам ги за очарователни — отговори Санди и избухна в нов пристъп на истеричен смях.

Докато минаваха покрай бензиностанцията „Шеврон“, Санди извика:

— Ето я нашата кола!

— Повредена ли е? — попита Лари.

Дона каза:

— Снощи имахме малко произшествие.

— Надявам се, че не е нещо сериозно.

— Просто няколко драскотини.

— Искате ли да спра? — попита Джуд.

— Да, ако обичате.

Спря пред бензиностанцията. Лари излезе от колата, за да мине Дона. След това се качи обратно и затвори вратата.

— Предполагам, че една жена много лесно може да разглоби една кола — каза Лари, като оглеждаше момичето. — Майка ти как успя да го направи?

Джуд не чу отговора на момичето. Цялото му внимание бе погълнато от Дона — от начина, по който слънцето си играеше с буйната й кестенява коса, от вътрешната извивка на гърба и закръглените половини на дупето й, които мърдаха под джинсите, докато вървеше. Пред канцеларията тя се спря с един мъж, облечен в работен комбинезон и самодоволна усмивка. Приказваха. Дона застана на левия си крак и пъхна ръка в задния си джоб. Кимна с глава. С грациозно завъртане последва мъжа до колата, където той отвори предния капак и поклати глава.

Джуд гледаше как косата й се спусна надолу, от едната страна на лицето, докато се навеждаше за да погледне под капака. Изправи се, като продължаваше да говори.

— Аууу — чу той гласа на Санди.

Мъжът затвори капака на колата.

Дона му говореше и кимаше, докато онзи говореше. Тя пъхна и двете си ръце в предните джобове и застана отново на левия си крак. След това се завъртя. Отправи се с големи крачки към колата на Джуд, сви рамене, направи физиономия да изрази негодувание и се усмихна.

Лари излезе, за да я пусне да мине.

— Ами — каза тя на Джуд — все още има надежда, но трябва да изпратят нов радиатор от Санта Роза.

— Това ще отнеме два дни, така ли?

— Каза, че евентуално можем да тръгнем утре.

— Чак утре? — Санди попита разтревожено.

— Няма друг начин, миличко.

— Налага ли се да стигнете някъде бързо? — попита Джуд и подкара колата.

— Не, не конкретно. Просто два дни в този град е с два дни повече, отколкото имахме намерение да останем. Това е всичко.

— Аз съм прекарал дванадесет години в този прекрасен град — каза Лари. — Ще се удивите, ако разберете колко много неща могат да се правят тук.