Къщата на Звяра
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Серия: Beast House Chronicles #1
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Върбанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Къщата на Звяра». Краткое содержание книги:
Колкото по-навътре проникват, толкова по-кошмарни неща ги сполетяват. Мъжете загиват бързо. Жените живеят малко повече… за да изпитат мъченията и сексуалното насилие.
Но най-страшното се намира под злокобната къща. Там витае ужасът, който чака следващата си жертва.
Недейте и да си помисляте да пристъпите в „Къщата на Звяра“.
Седма глава
1
— Представяш ли си, тази стара вещица да разправя, че съм избягал и изоставил Томи, за да спася собствената си кожа! Тази стара чанта кокали! Каква мерзост! Ще я дам под съд!
— Не трябваше да издаваш самоличността си.
— Да, съжалявам — той поклати глава, намръщен и отчаян. — Но, Джадж, ти чу какво каза тя за мене.
— Да, чух.
— От нея лъха зловонието на ада!
— Извинете! — зад тях се чу женски глас.
— О, не-е! — промърмори Лари.
Те се обърнаха към жената, която бързаше по тротоара към тях и водеше със себе си русо момиче. Джуд разпозна и двете.
— Ще изтичаме до колата — прошепна Лари.
— Едва ли е необходимо.
— Джадж, моля те! Със сигурност е някоя репортерка или някакъв друг вид от онези безскрупулни типове, които търсят сензации.
— На мене не ми изглежда такава.
— О, за бога! — той потропа с крак. — Моля те!
— Ти върви в колата. А аз ще видя какво иска.
Джуд му подаде ключовете. Лари ги грабна и избяга няколко крачки напред.
— Никак не обича журналистите — каза Джуд.
— Не съм журналистка.
— И аз така си помислих.
Тя се усмихна.
— Но ако не сте от пресата, защо тогава ни преследвате?
— Страхувах се, че ще изчезнете.
— Така ли?
— Да — с глава наклонена на една страна, тя сви рамене. — Казвам се Дона Хейс — протегна ръката си. Джуд я хвана леко. — Това е дъщеря ми, Санди.
— Аз съм Джуд Ръкър — каза той, като продължаваше да държи ръката й. — С какво мога да ви бъда полезен?
— Видяхме ви на закуска.
— Аз не съм — каза Санди.
— Добре, само аз ви видях.
Джуд се намръщи и, забавлявайки се, продължаваше да държи ръката й.
— О, да! Вие седяхте на масата зад мен, нали?
Дона кимна.
— Бяхме и на обиколката.
— Да, точно така. Хареса ли ви?
— Според мен беше ужасно.
— Според мен беше чудесно — каза момичето. — Толкова ужасяващо.
— Беше ужасяващо, наистина — той обърна очи към Дона, но не каза нищо, а стоеше в очакване.
— Както и да е — каза тя и си пое дълбоко дъх.
Въпреки че се усмихваше, изглеждаше разтревожена.
— А какво ще кажете за лудата жена преди обиколката? — попита го Санди.
Тревогата внезапно изчезна от лицето на Дона. С глас, изпълнен с искреност, тя сподели:
— Точно затова исках да говоря с вас, затова ви проследих по този начин — тя се усмихна срамежливо. — Исках да ви кажа колко хубаво беше, че защитихте онази жена — как й помогнахте. Беше толкова на място.
— Благодаря.
— Трябваше да му разбиете мутрата на онзи глупак — допълни Санди.
— За малко да го сторя.
— Трябваше да му забиете една.
— Той се оттегли.
— Санди обича насилието — каза Дона.
— Е — каза Джуд.
Той изрече това междуметие и го остави да виси като точка, поставяща край на неговото участие в разговора.
— Е — повтори като ехо Дона. Въпреки че усмивката й продължаваше да стои на лицето, Джуд видя как започва да изчезва. — Просто исках да ви кажа… колко много ми хареса как помогнахте на жената.
— Благодаря. Беше ми приятно да се запозная и с двете.
— И на мене ми беше приятно — каза Санди.
Дона тъкмо щеше да си дръпне ръката, но Джуд я хвана по-здраво в своята.
— Бързате ли много? Искате ли да изпием по една водка? С доматен сок? — попита той.
— Ами…
— Санди — каза той, — какво ще кажеш за една кола или севън-ъп?
— Дадено!
— А вие? — обърна се той към Дона.
— Да, разбира се. Защо не?
— Мисля, че в „Уелкъм Ин“ имат това, което търсим. Вие пеш ли сте?
— Да, цяла сутрин ходим — каза Дона.
— В такъв случай, ще ви закарам до вратата с моята кола — той стигна с тях до крайслера и видя, че е заключен.