Огнена светлина
- Автор: Джордан Софи
- Серия: Огнен свят #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 978-954-641-060-3
- Переводчик: Яна Йотова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огнена светлина». Краткое содержание книги:
„Възхитителен и бляскав роман! Ще попаднете в един толкова завладяващ свят, че никога няма да поискате да го напуснете!” Керелин Спаркс, американска писателка „В равни части задъхан съспенс и чувствен романс.” „Буклист”
Наистина е така.
В онова, което се случваше, имаше логика. Редно беше Тамра да се вписва сред тях. Тя на практика е човешко същество. Винаги бе обичала пътуванията до града или докъдето и да е другаде, стига да бяхме далече от прайда.
— Тя е добра в това — промърморвам аз.
— В какво?
— В приспособяването — отвръщам аз, отпивайки от портокаловата си сода. Типът вредни напитки, които майка ми никога не ни позволява да пием. Течността гъделичка гърлото ми и носът ми се изпълва със силния цитрусов аромат.
— Ти защо не си там с красивите хора?
Свивам рамене.
— Би могла — подхвърля тихо Брендън и след като отхапва залък от сандвича си, на устните му трепва срамежлива полуусмивка. — Ти си точно толкова красива, колкото и тя.
— И как иначе? — Катрин игриво го смушква с лакът. — Нали са близначки?
Усмихвам се. Ръката ми, в която държа парченце картофен чипс, увисва за момент във въздуха.
— Само това ли е нужно? Трябва просто да си привлекателен, за да бъдеш един от тях? Ти също си красива. Би трябвало да е нужно нещо повече от това. — Хапвам чипса и отварям хамбургера си, оглеждайки съмнителното кюфте в него. Сбърчвам нос и поставям хлебчето обратно върху кюфтето.
— Във всеки случай сестра ти трябва да бъде внимателна.
— Ще я направят една от тях — добавя Брендън лаконично.
Все едно са вампири. Въпреки това многозначителните му думи изпращат ледени тръпки по гърба ми.
После пропъждам неприятната мисъл. Тамра и аз сме сестри. Обичаме се. Никога не бихме се наранили една друга. Нищо няма да промени това. Може би най-сетне е дошъл моментът и тя да се почувства някъде у дома си.
Катрин кимва, бръсвайки твърде дългия бретон от очите си, които са с цвета на морска вода.
— Той е прав. Ти не би искала тя да стане една от тях.
Много са нещата, които не бих искала. Не искам да съм тук. Не искам да изгубя себе си в този нов, гибелен за мен свят. Сестра ми се мотае с най-популярните момичета в училище? Трябва ли да добавя и това в списъка? Дори ако то я прави щастлива?
Катрин махва с ръката, в която държи бургера си.
— Казвам ти, тези момичета там са глутница вълци.
В този момент обаче не искам да мисля за това, искам просто този ден да свърши и да реша какво да правя с Уил. Затова решавам да се пошегувам:
— Ти май гледаш доста позитивно на нещата? Нека позная. Обзалагам се, че си мажоретка.
Брендън изсумтява.
Челюстта на Катрин увисва отворена, изглежда ужасена. Бузите и пламват. Сетне свива рамене.
— Може пък да си имам някакво вземане-даване с Бруклин от едно време.
— Наистина ли? — подсмихвам се аз.
— Някога бяха най-добри приятелки — включва се Брендън. — Още преди гимназията.
— Казах ти никога да не споменаваш това — смъмря го Катрин.
— Наистина ли? — питам отново, този път напълно сериозна.
— Всъщност да. Това приключи още първата седмица на първи курс, когато местните богове…
— Тези от по-горния курс — уточнява Брендън.
— … избраха Бруклин за своето малко протеже. Оттогава аз съм просто лош спомен.
И в този момент неволно се замислям за Касиан, за себе си и всички онези дракита, надарени със способности, които прайдът смяташе за толкова важни. Ние бяхме късметлиите. Там ми се възхищаваха, бях ценена. Докато Тамра остана незабележима за тях. Тя и другите, които никога не се преобразиха.
Странно. Тук аз съм нищожната. Ненужна в очите на съучениците ми. Особено момиче, което не се чувства добре в собствената си кожа — е добре, в човешката си кожа. Както й в обкръжението си. Момиче, което не знае как да говори, как да се държи или да се облича.
Този поток от мисли отново събужда копнежа ми по дома. Моят дом — в прайда. Въпреки че прайдът се опитва да ме контролира. Поне там съм себе си.
Малко по малко се изпълвам с увереност. Трябва да запазя своето драки живо достатъчно дълго, за да се върна обратно. Мисълта, че то може да умре, ме ужасява и ме кара да се чувствам отчаяна. Достатъчно отчаяна, за да сторя нещо, което не трябва.
Достатъчно отчаяна, за да кажа да, на Уил.
— Сигурно понякога се питаш какво си направила в предишния си живот, че да попаднеш точно тук — казва Катрин, топвайки пържения си картоф в кетчуп, при което проблясват многобройните пръстени на ръката й.