Светлият лик на смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #15
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0189-1
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:
Но се оказа, че никой не я чака.
Лариса Томчак шофираше леко и уверено. През целия път мълча, но Люба почти не обръщаше внимание на това — и на нея не й се говореше. Искаше само едно: да заспи, да се събуди и да установи, че последната половин година е била просто сън. Че заникъде не е заминавала, че това не се е случвало, че навън е тиха, прохладна московска утрин, че будилникът показва седем и петнайсет, а до нея дълбоко спи Володя Стрелников. И сега тя ще стане, за да му приготви закуска.
Вкъщи Лариса първо изпрати Люба в банята и се захвана да готви.
— А къде е Слава? — попита Люба. — Да не би да е на работа? Та днес е неделя. Стрелников пак ли го е накарал да бачка вместо него?
Лариса я погледна някак странно:
— Върви да се изкъпеш! После ще поговорим.
Въпреки глада, Люба не можеше да преглътне и залък. Изведнъж започна да й се струва, че непременно ще се задави и ще умре. Това й се случваше, макар и рядко. Още като малка страхът от яденето я връхлиташе при нервни натоварвания — преди контролни, от които тя ужасно се страхуваше, преди изпити, а после, когато порасна — ако се скараше с някое момче или от любовни притеснения. Обикновена невроза.
Отмести решително чинията и изпи на един дъх чаша минерална вода.
— Защо не ядеш? Не ти ли харесва?
— Много е вкусно. Благодаря, Лара, нахраних се вече. Сега най-сетне ми обясни какво означава всичко това. Какво става?
— Любаша, ще трябва да ти кажа неприятни неща. Моля те, събери кураж.
— Нямам какво да събера — позасмя се Люба, — всичкият ми кураж се разпиля под знойното слънце на турския рай. Не е нужно да ме щадиш. Всичко лошо, което можеше да ми се случи, вече ми се случи. Та къде, казваш, е моят Стрелников? Къде се е дянал?
— Замина за две седмици в Испания, в Коста Брава.
— По работа във връзка с фондацията ли?
— Не, на курорт.
— Защо, много се е уморил ли? — скептично подхвърли Люба.
— На меден месец.
— Какво каза?
Люба помисли, че не е чула добре. Какъв меден месец? Стрелников беше женен от над двайсет години. Последните две живя с нея — Люба Сергиенко, след като напусна жена си и си купи апартамент. Преди заминаването й в Турция си говориха как в най-близко време той ще приключи с развода си и когато Люба се върне, ще се оженят. На какъв меден месец е тогава? С коя? С жена си Алла ли?
— Казах, че Стрелников е на меден месец — отчетливо повтори Лариса Томчак.
— С коя? — с пресъхнали устни попита Люба.
— С твоята приятелка Людмила.
— Не!
„Да заспя, да се събудя и да видя, че няма нищо подобно…“
— Да. Предупредих те, че ще чуеш неприятни новини.
— Значи все пак се е развел?
— Ха, от къде на къде! — възкликна Томчак. — Притрябвали са му неприятности. Официално все още е женен за Алла. А с Мила се венча в църква.
— Кошмари, кошмари… — прошепна Люба. — Аз съм болна, имам висока температура и всичко това ми се е счуло в кошмарен сън. Не може да бъде.
Лариса стана от масата, отиде до Люба, прегърна я през раменете, сложи прохладната си длан на пламналото й чело:
— Любочка, трябва да надживееш това, моето момиче, колкото и болезнено да е за теб. И ние с Томчак, и Леонтиеви не се примирихме с постъпката му. Разбирам, че това не е утеха за теб, но искам да знаеш: ние не приемаме в домовете си Стрелников с Мила. Всички те обичаме и искрено ти съчувстваме. Но не можем да ръководим поведението му. Не е по силите ни.