Светлият лик на смъртта

Най-неприятното беше, че Стрелников очевидно не смяташе да остане ректор до края на живота си. Всички негови приятели знаеха, че не издържа повече от две-три години на едно началническо място. Доскучаваше му и се устремяваше към нови простори и нови върхове, променяше сферата си на дейност, захващаше се с нови неща. Томчак и Леонтиев, които по изричното нареждане на ректора здраво бяха затегнали всички гайки и си бяха спечелили много врагове в института, подсъзнателно очакваха деня, когато приятелят им Володя ще напусне. Твърдо знаеха, че напусне ли той, и те няма да останат в института. Ще дойде нов ректор, който ще започне да се обгражда с нов екип, както бе направил преди това самият Стрелников.

Прогнозата им се сбъдна. Не минаха и три години и Стрелников намисли да организира Фондация за подкрепа и развитие на хуманитарното образование. За облекчение на приятелите си — негови заместници — той ги покани да работят с него. Но предвидливата Лариса Томчак още тогава предупреди мъжа си:

— Не прави това, Слава, по-добре се върни към науката, докато не е станало късно. Тригодишно прекъсване все някак може да се навакса, още повече че сега си на длъжност заместник-ректор по науката, а от тази длъжност спокойно можеш да се преместиш като заместник-директор на някой научноизследователски институт. Ако се повлечеш след Стрелников към тази фондация, това вече ще е необратимо. Никой не взема отново на държавна служба хора, които са я напуснали, за да работят в бизнеса — там не обичат такива. Максимумът, на който можеш да разчиташ след фондацията, е длъжността старши научен сътрудник. Няма ли да се чувстваш като паднал от високо?