Без свидетели [bg]

През годините съм мислил много над това, но все още нямам отговор. Тогава вероятно съзнавах, че съм обикновено момче от Аризона, което няма да се справи в големия град. Може би се опасявах Олимпийският голф клуб да не ме превърне в следващия Бен Хоган или Арнолд Палмър. Но сигурно причината се криеше другаде. Може би, може би именно в мекия глас на мъжа с лисичите очи, който, точно преди да се затворят вратите на асансьора, смекчи тона си, сложи ръка на рамото на стария индианец и каза:

– Не се тревожете, мистър Ападака, всичко ще бъде наред.

Е, каквито и да бяха причините за моето решение, се бях върнал в Аризона и следвах Дан Морган по игрището на голф клуб „Сан Маркос“. Но вече ме измъчваха сериозни съмнения.

Когато стигнах до топката, Галахър стоеше до нея. Той дръпна президента на голф асоциацията към себе си.

– Хей, Ред – промърмори той заваляно, – според правилата мога да давам съвети на Маккензи, докато съм му помощник, нали?

– Точно така, Том. Всеки състезател има право да се консултира с помощника си, но само с него.

– Добре – отвърна Галахър, втренчил замъгления си поглед в Ред Аткинсън. Зачаках препоръките му относно разстоянието или избора на стик. Галахър се залюля напред-назад, след което се обърна към мен. – Изпрати проклетата топка съвсем близо до дупката. – Той седна бавно в количката и я премести, за да ми освободи място.

Колкото и да е странно, мисля, че съветът на Галахър ми помогна. Докато го наблюдавах и слушах заповедите му, почувствах как напрежението изчезва. Изпълних удара доста добре и топката навлезе в грийна, подскочи няколко пъти и се спря на около шест метра от дупката. Проблемът беше, че Уинтроп Норт също се бе вслушал в съвета на Галахър. Той удари своята топка на около метър от флагстика. Тя се изтърколи по леката роса, която покриваше тревата, и попадна точно в центъра на дупката. Опасенията ми за задаващата се катастрофа ставаха реалност.

Продължих напред заедно с целия си антураж. Нито Галахър, нито Морган си направиха труда да ми кажат защо са дошли и къде са били преди това. Том просто караше количката и спираше близо до топката, а когато избирах подходящия стик, той се отдръпваше на почетно разстояние, за да ми направи място за удара. След това ги следвах дупка след дупка, количката им подскачаше по трасето, а те продължаваха да се наливат с бира.