Произход. Пустинна клетва [bg]

Край полята по речния бряг се натъкна на търговец с магаре, натоварено с вази. На хоризонта различаваше силуетите на земеделци, твърде далеч да видят какво ще се случи.

— Добра стига! — поздрави ведро търговецът.

Убиецът скочи от коня и приближи, скрил ножа под шала. Пътникът заслони очи е длан.

— Какво да… — подхвана добросърдечно той, но така и не довърши.

Убиецът хвана юздата на магарето, подплашено от мириса на кръв, и го поведе, натоварено с безжизненото тяло на стопанина. В скрит от погледи заслон прехвърли трупа върху коня си и го овърза с умели възли, които щяха да се разплетат в най-точния момент; използва мъртвешкото вкочаняване и изправи мъжа върху седлото, уви го в шала си и се отдръпна да се възхити на творението.

Конят и бездиханният ездач тръгнаха напред, а убиецът пое в широк кръг, който щеше да го отведе зад ловния заслон. Видя отдалеч как трупът падна от коня; от шията му стърчеше стрелата на Емсаф.

Капанът беше щракнал.

След известно време Емсаф излезе от заслона. Убиецът, промъкнал се отзад, го чакаше. Преряза с камата гръбначния му ствол в основата на врата, оставяйки му само зрение и дар-слово, и клекна до него.

— Къде е последният от вашите? — попита убиецът.

Емсаф го погледна с мъдри, тъжни очи и убиецът отново усети раздразнение. Цялото семейство беше замесено от същото тесто. Разбра, че си губи времето. Заби ножа в окото на Емсаф, измъкна острието и го избърса в дрехите му. В равнината лешоядите вече кацаха по тялото на търговеца. Убиецът ги проследи с разсеян поглед, използвайки момента да отдъхне, преди да продължи по своя път. Скоро птиците щяха да открият и Емсаф. Смърт и раждане. Безкраен кръговрат.

Задачата беше изпълнена. Засега.

Бион се протегна и вдиша дълбоко. Щеше да почисти оръжията си, да си почине и да докладва. После щеше да получи нова заповед и нова жертва. Играта продължаваше безспир.