На крачка от гроба [bg]

Извръщайки се, за да отрежа натрапника, рязко застинах, когато осъзнах, че обожателят ми бе мъртъв като Елвис. Руса коса, с няколко оттенъка по-тъмна от тази на първия, тюркоазеносини очи. Еха, беше щастливата ми вечер.

— Всъщност мразя да пия сама.

Той се усмихна, разкривайки хубави равни зъби. За да те захапя по-добре, мила.

— Сама ли си тук?

— Сама ли искаш да бъда? — Затрепках с мигли с престорена свенливост. Този нямаше да се измъкне, за Бога.

— Много ми се ще да е така. — Сега гласът му бе по-нисък, усмивката му — по-широка. Господи, те имаха чудесна интонация. Повечето можеха да работят на секс телефони.

— Е, тогава, сама бях досега. Но вече съм с теб.

Оставих главата си да се наклони флиртаджийски на една страна, като така оголих и шията си. Очите му проследиха движението ми и той облиза устни. О, Боже, гладен е.

— Как се казваш, прекрасна лейди?

— Кат Рейвън2. — Съкращение от Катрин, а фамилията бе заради гарвановочерната коса на първия мъж, който се опита да ме убие. Виждате ли? Сантиментална съм.

Усмивката му стана още по-широка.

— Какво необикновено име.

Той се казваше Кевин. Беше на двайсет и осем, архитект, или поне така твърдеше. Кевин се бе сгодил наскоро, но годеницата му го зарязала и сега той търсел добро момиче, с което да се установи. Слушайки историята му, едва успявах да не се задавя от смях с питието си. Ама че глупости. Сега оставаше само да извади снимки на къща с бяла дъсчена ограда. Разбира се, Кевин не ми позволи да си викна такси и изрази мнение, че било много грубо от страна на измислените ми от мен самата приятели да ме зарежат. Много мило от негова страна бе, че предложи да ме закара у дома и, о, между другото, преди това искал да ми покаже нещо. Е, значи ставахме двама.

Опитът ме бе научил, че бе много по-лесно да се отърва от автомобил, в който не е извършено убийството. Затова, когато той се нахвърли върху мен, успях да отворя предната врата на фолксвагена му и да избягам с престорени писъци на ужас. Бе избрал запустяла местност, повечето постъпваха така, поради това и не се притеснявах, че някой добър самарянин ще чуе пиковете ми.

Последва ме с отмерени стъпки, доволен от непохватното ми клатушкане. Престорих се, че се спъвам, и захленчих за повече достоверност, когато той се приведе над мен. Лицето му се бе трансформирало, показвайки истинската му същност. Зловеща усмивка разкри горните кучешки зъби, които преди не бе показал, и предишните му сини очи вече блестяха с ужасна червена светлина.

Залазих на четири крака и успях да скрия движението на ръката си, която се плъзна в джоба ми.

— Не ме наранявай!

Той коленичи и стисна тила ми.

— Ще боли само миг.

И тогава аз нападнах. Ръката ми се стрелна в отработено движение и оръжието, което стисках, прониза сърцето му. Извих го няколко пъти, докато устата му се отпусна и светлината в очите му угасна. Избутах го от себе си и обърсах кървави ръце в панталоните си.