Конспирацията „Моцарт“ [bg]

2

Южна Турция

Единайсет месеца по-късно

Двамата мъже, които играеха карти на кухненската маса, внезапно чуха рев на двигател и вдигнаха глави в мига, когато бронята на пикапа беше на сантиметри от прозорците.

Последва удар. В стаята се изви тайфун от късчета стъкло, трески и отломки от зидария. Пикапът повлече гуми и спря; ръждивата му, обсипана с хоросан предница се подаваше наполовина през назъбения отвор в стената.

Мъжете се хвърлиха на пода, по който се търкаляха празни бирени бутилки, но беше късно. Вратата на пикапа се отвори с трясък. От него слезе облечен в черно мъж. Черно кожено яке, черна скиорска маска, черни ръкавици. Картоиграчите запълзяха заднешком към дъното на стаята. Мъжът ги гледа няколко секунди, после извади 9-милиметров браунинг със заглушител и ги простреля с по два бързи изстрела в гръдния кош. Телата им се отпуснаха безжизнено. По плочките издрънча гилза. Мъжът в черно пристъпи до по-близкия от двамата и го довърши с куршум в главата. После и другия.

Той бе наблюдавал усамотената къща цели три дни, без да бърза, добре скрит зад дърветата отвъд оградата. Разбрал бе всичко за нея и за обитателите й. Знаеше, че отзад има гараж, в който държат ръждясал форд пикап с ключовете на таблото; знаеше също, че може да прескочи оградата и да стигне до него, без да го видят от прозорците на кухнята, в която двамата пазачи обикновено играеха карти.

И най-важното — знаеше точно къде е момичето.

Прахолякът в разбитата кухня вече се слягаше. Когато се убеди, че и двамата мъже са мъртви, пришълецът върна още топлия браунинг в кобура и влезе навътре в къщата. Погледна часовника си. Откакто бе прескочил оградата, бяха изминали само две минути. Нещата вървяха по план.

Вратата на стаята, където държаха момичето, беше паянтова и се откъсна от пантите си на третия ритник. Още при първия бе дочул писъците й. Той нахълта в стаята. Тя лежеше, свита на кълбо в далечния ъгъл на кревата, набързо покрита с чаршаф. В очите й се четеше ужас. Мъжът знаеше, че съвсем наскоро е навършила тринайсет години.

Той пристъпи към нея и се спря до ръба на леглото. Тя запищя още по-силно. Мъжът се запита дали да не й постави една от упойващите инжекции, които винаги носеше със себе си. Вместо това свали скиорската си маска и тя видя обветреното му лице с плътен загар и гъста руса коса. Той протегна ръка.

— Ела с мен — каза тихо.

Момичето престана да пищи и го погледна колебливо. Другите мъже, които познаваше, имаха зли очи. Този беше различен.