Вътрешният кръг [bg]

2

Шефът на новосъздаденото Министерство на вътрешната сигурност Андрю Банкс беше пенсиониран генерал от морската пехота. Петдесет и девет годишен, висок и строен, той носеше кафяв костюм и зелена вратовръзка, подобни на униформата, която бе носил в продължение на трийсет и три години. Беше с късо подстригана посребрена коса и издължен нос, а устата му приличаше на тясна цепка над волевата брадичка. Демарко забеляза, че очите му, леко уголемени от очилата с телена рамка, са стоманеносиви.

Зад гърба на Банкс беше окачена огромна снимка на Световния търговски център преди рухването му на 11 септември. Кулите близнаци, бели и блестящи, бяха заснети отдолу и изглеждаха безкрайни на фона на безоблачното небе. От двете страни на снимката имаше стойки с националното знаме. Красноречиво, макар и безмълвно напомняне за отговорностите му.

Демарко седна на един от трите стола, подредени в полукръг пред писалището. Столът се оказа толкова неудобен, че той неволно се запита дали не са го докарали тук от някоя килия за разпити в базата „Гуантанамо“.

— За вас научих от конгресмена Джон Хейстингс — започна без предисловия Банкс. — Спомена, че някои хора са му оказвали натиск относно определен вот, без да се впуска в подробности. Поискал помощта на Махоуни и той му изпратил вас. Много е доволен от начина, по който сте се справили с проблемите му. Убеден е, че сте роден за посредник.

Генералът направи малка пауза, сякаш очакваше някаква реакция от страна на госта си. Но Демарко запази мълчание, възприемайки поведението на свидетел в съда, който отговаря само на поставените въпроси.

— Имам един проблем — въздъхна след паузата Банкс. — Вероятно сериозен проблем, за който не искам да се разчува. Снощи срещнах Махоуни на прием и му поисках сведения за този Демарко, за когото вече бях чувал. И знаете ли какво ми отговори старият негодник? „Не познавам никакъв Демарко, но утре сутрин го чакай в кабинета си!“ След което най-спокойно ми обърна гръб и се лепна за някаква дама, поне два пъти по-млада от него.