Вътрешният кръг [bg]

Членовете на вътрешния кръг бяха определени на пети юли, а предупредителното писмо бе изпратено до Банкс пет дни по-късно — на десети. В този момент агентите Матюс и Престън още не бяха включени в охраната при река Чатуга. Това стана на 12 юли, когато титулярите катастрофираха на околовръстната магистрала и се наложи да бъдат заменени. Следователно в последния момент авторът на писмото не би могъл да има предвид нито Матюс, нито Престън, бе заключил Донъли. На което Банкс бе възразил, че един от двамата агенти може би бе компрометирал сигурността на президента преди пътното произшествие, а самото то — предизвикано нарочно, за да се избегне присъствието им на брега на Чатуга в деня на стрелбата. Донъли бе отхвърлил тази версия като малко вероятна просто, защото ставаше въпрос за челен удар в бетоновоз.

Третият агент бе убитият Джеймс. За него Донъли бе гарантирал с две ръце, тъй като той имаше безупречно досие и бе служил в Сикрет Сървис цели двайсет и пет години без нито едно провинение. Освен това бе жертвал живота си, за да спаси президента. Банкс бе изказал друго мнение, според което стрелецът бе убил агент Джеймс, за да му затвори устата. Донъли бе нарекъл това твърдение абсурдно и се бе позовал на видеозаписа, от който ясно личеше, че първият изстрел бе попаднал в главата на Монтгомъри случайно, вторият само бе одраскал президента, а третият — също, насочен в него, беше улучил агента. Банкс бе принуден да се съгласи.

В крайна сметка оставаше само един заподозрян: агент Били Рей Матис. Той също имаше впечатляващо досие, но за разлика от убития Джеймс и другите двама, които бяха получили назначение след предупредителното писмо, Донъли не можеше да го изключи напълно категорично. Но, както загрижено бе споделил Махоуни, основният проблем на Матис бе друг: на видеозаписа той изглеждаше някак вдървен. Вдървен и схванат. И доста подозрителен.

На следващия ден, докато Банкс все още се колебаеше как да постъпи с предупредителното писмо, полицията бе открила трупа на Харолд Едуардс. И предсмъртното му писмо, в което заявяваше, че е действал сам. Минути по-късно Донъли бе позвънил на Банкс и му бе съобщил, че писмото е чисто: без пръстови отпечатъци, власинки и слюнка. Бе допълнил, че е разговарял лично с куриера, пренесъл служебната поща до офиса на Банкс. Човекът нямал спомен някой от агентите да му е предавал писмо, предназначено за шефа на вътрешната сигурност.

Въпреки това в душата на Банкс бе останало съмнение.