Колекционери на смърт [bg]

Първа глава

— Тая работа с наградите е адски шибана — промърмори Хари Нотилъс, включи на скорост и насочи големият син автомобил „Краун Виктория“ по улицата пред Централното полицейско управление на Мобил. — Нищо хубаво няма да излезе от тия циркове.

— По-бодро, приятел! — Надникнах в огледалцето за обратно виждане и оправих вратовръзката си. — Ние сме избрани от кмета за полицаи на годината.

— Да, бе! А пък аз съм птичка, избрана от правителството за символ на Алабама. Чик-чирик!

Помъчих се да го вразумя:

— Наградата е чест за нас.

— Не е чест, а трън в петата. Ако питаш мен, тези награждавания ги организират с единствената цел политиците да си изприказват всичките тъпотии.

— Е, не унивай, поне ще закусим безплатно. — Погледнах си часовника — разполагахме с цели двайсет минути да стигнем до хотела, в който щеше да се състои голямото събитие. Вече бях освободил място на преградата между моята стаичка и тази на колегата, та да си окача наградата. За пръв път ме удостояваха с такава чест. — Как мислиш, редно ли е да спомена момчетата от отдела по криминалистика? — промърморих разсеяно и изпънах ръце. Зачудих се дали тъмносиньото ми сако се е смалило от последния път, когато го бях носил, или продължавах да раста, макар преди година да бях чукнал трийсетака.

— За какво говориш, Карсън?

— Обмислям речта си при награждаването.

Хари изръмжа като мечок. За да избегнем Гавърмънт Стрийт, която беше в ремонт, минахме през южния район на града, където в къщички и блокове живееха по-бедни хора. Взех да си лъскам ноктите на панталона, но изведнъж се сепнах — някаква жена изскочи от една странична уличка (розовият й пеньоар се развяваше зад нея като наметало на ездач) и се изпречи пред колата.

Сто и двайсет килограмовият Хари Нотилъс с цялата си тежест настъпи спирачката. Жената вдигна ръце, сякаш да се предпази от автомобила, който тежеше около два тона. Гумите изскърцаха. Задницата поднесе, колата й спря на сантиметри от непознатата.

— Тъдява има една, дето е гушнала букета — задъхано изрече тя и машинално придърпа пеньоара си. Беше на около трийсет години, кльощава като скумрия, говореше простонародно и със силен южняшки акцент. — Цялата е плувнала в кървища.