Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Погребани тайни [bg]
Погребани тайни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Погребани тайни [bg]

Электронная книга - «Погребани тайни [bg]». Краткое содержание книги:

„Погребани тайни” е втората книга (след романа „Изчезнал”) от поредицата с главен герой Ник Хелър. Следовател, който никога не забравя, че жертвите са били живи хора и тяхната смърт е оставила след себе си празнина в душите на техните близки, Когато Алекса, дъщерята на милиардера Маршъл Маркъс е отвлечена, баща и се обръща към единствения човек, на когото има доверие — семейния приятел и независим следовател Ник Хелър. Алекса е заровена жива, видеокамера излъчва на живо по интернет всяка секунда от оставащия й живот, Кои са тайнствените похитители и защо няма искане за откуп? С помощта на бившата си приятелка — агента на ФБР Диана Мадигън — Ник Хелър трябва да премине през множество пластове от връзки, манипулации, задкулисни игри и заблуди, за да стигне до Алекса преди да е станало твърде късно. За да спаси момичето, което е израснало пред очите му, Ник няма да се спре пред нищо и е готов да унищожи всеки, застанал на пътя му. Дори, и бащата на Алекса, Защото има тайни, които не могат да останат погребани.
„Ник Хелър, независим следовател, когото Джоузеф Файндър ни представи в „Изчезнал”, е човек, който бихте искали да е на ваша страна… Файндър ни показва привлекателен герой, но едновременно с това и приятен характер, защото не го превръща в супергерой. Сравнението с Джак Рийчър на Лий Чайлд е неизбежно, но Хелър никога не действа като самотен каубой. Той е достатъчно човек, за да търси и приема помощ… Препускайки заедно с него, вие ще искате още една глава, после още една и още една. Знаете, че той ще успее, но имате нужда да разберете как.” „Вашингтон поуст”
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 118
Перейти на страницу:

В този момент в тоалетната влязоха още две момичета и Алекса не довърши.

— Действай! — прошушна й Тейлър. — Ще бъде върхът! Можеш да ми вярваш!

Когато най-сетне успяха да се доберат до местата си, музиката дънеше така здраво, че Алекса усети болка в ушите. Беше почти сигурна, че Лоренцо си е тръгнал. Той обаче все още седеше леко прегърбен на стола си и отпиваше водка. Алекса посегна към напитката си — крушово мартини, по негово предложение — и се изненада, че чашата й е полупразна. „Боже, помисли си тя, натряскала съм се!“

Лоренцо й се усмихна и тя забеляза, че очите му са не просто кафяви, а светлокафяви. „Тигрово око“, помисли си Алекса. Имаше огърлица от такива камъни. Майка й я подари точно един месец преди да почине. Оттогава не можеше дори да си помисли да я сложи, но много обичаше да я гледа.

— Прощавайте, деца обаче трябва да тръгвам! — обяви внезапно Тейлър.

— Тейлър! — възкликна изненадано Алекса.

— Защо? — попита Лоренцо. — Моля те, остани!

— Не мога, баща ми ме чака!

Със заговорнически блясък в очите Тейлър им помаха и се скри в тълпата, а Лоренцо се премести до Алекса.

— Както и да е. Кажи ми нещо за себе си, Лусия. Защо не съм те виждал тук преди?

За миг Алекса забрави коя беше Лусия.

Сега вече със сигурност беше пияна. Имаше чувството, че се рее из облаците, тананика си песен на Риана и се хили като идиот, докато Лоренцо й говори нещо. Помещението бавно се въртеше. Трудно й беше да отдели гласа му от останалите — наоколо им се вихреше какофония от хиляди разговори и накъсани реплики, слой подир слой от пълни безсмислици. Устата й беше пресъхнала. Тя посегна към чашата с минерална вода, преобърна я и виновно се усмихна. Взираше се в локвичката, удивена, че стъклото е останало невредимо, после се засмя притеснено. Лоренцо й подари поредната ослепителна усмивка и попи водата със салфетката си.

— Мисля, че е време да си тръгвам — каза Алекса.

— Ще те закарам — отвърна той, остави няколко двадесетачки на масата, стана и й подаде ръка.

Алекса опита да се изправи, но имаше чувството, че краката й са се вдървили. Лоренцо сложи нежно другата си ръка на кръста й и я повдигна.

— Колата ми…

— Не бива да караш — каза Лоренцо. — Аз ще те закарам. Ще я прибереш утре.

— Ама…

— Няма проблем! Ела, Лусия!

Лоренцо я водеше сред тълпата със сигурна ръка. Хората се взираха, зяпаха я, смехът им ехтеше, а светлините сякаш се силеха от тавана като водопад от искри. Алекса имаше чувството, че е под водата и оттам се взира към небето, толкова далечно й се струваше всичко.

Алекса усети прохладен среднощен полъх върху лицето си, обгърна я фоновият шум от трафика и рева на клаксоните. Лежеше на задната седалка на чужда кола, притиснала буза към студената напукана кожа. Миришеше на застоял цигарен дим и бира. На пода се въргаляха няколко бутилки. Беше почти сигурна, че е „Ягуар“, но стар, раздрънкан и мърляв. Определено не си представяше, че мъж като Лоренцо кара такава кола.

— Знаеш ли как да стигнеш? — опита се да попита тя, но думите се провлачиха неразбираемо. Прилоша й, надяваше се да не повърне в ягуара на Лоренцо. Доста гадно щеше да е.

„Откъде ли знае накъде да кара?“, запита се тя.

Чу как вратата се отваря и затваря. Двигателят беше изключен. Защо спряха толкова скоро?

Когато отвори очи, забеляза, че е тъмно. Улицата не беше осветена. Не се чуваше и никакво движение. Замаяният й мозък долови тих звук от аларма в далечината. Тук ли щеше да я остави? Къде се намираха? Той какви ги върши?

Някой вървеше към ягуара. Твърде тъмно беше, за да види лицето на приближаващия човек. Различаваше само фигурата — стройна и много мускулеста. Вратата се отвори, лампата светна и тя видя, че мъжът има пронизващосини очи, бръсната глава, силна челюст и няколкодневна брада. Видя й се привлекателен, докато не се усмихна, оголвайки кафяви заешки зъби.

— Елате с мен, моля! — нареди й непознатият.

Събуди се на задната седалка на голям нов джип „Ескалейд“ или „Навигейтър“[1]. Беше много топло, почти горещо и миришеше на евтин освежител за въздух.

Алекса погледна към шофьора — беше чернокос и ниско подстриган. Отзад на врата му, изпод тениската, се подаваше горният край на странна татуировка. Първата й мисъл беше „Гневни очи“. Някаква птица, може би?

— Къде изчезна Лоренцо? — опита се да каже Алекса, но не беше сигурна какво всъщност излезе от устата й.

— Протегни се и си почини, Алекса — каза мъжът.

вернуться

1

Модели джипове на корпорацията Дженерал мотърс (Cadillac Escalade) и на производителя Форд мотърс (Lincoln Navigator).

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 118
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)