Погребани тайни [bg]

— Стори ми се истинска лудост, че Маршъл няма никаква охрана. Човек, богат колкото Маршъл Маркъс, и с неговата известност… На този изолиран нос сме като мишени. Особено след случилото се с Алекса.

— Те просто отидоха по магазините, Белинда. Или на кино, все едно. Това можеше да се случи дори ако около къщата дежуреше… цял батальон. Те бяха в мола, за бога!

— Не си ме представил на господин Хелър — каза Белинда, приближи и ми подаде кокалестата си хладна ръка.

Маникюрът й също беше кораловорозов. Притежаваше апатичната хубост на класическата съпруга-трофей и говореше със сладникав южняшки акцент.

Станах.

— Ник — представих се аз.

За нея знаех само онова, което ми беше казала майка ми. Белинда Джаксън Маркъс била стюардеса в „Делта“ и се запознала с Маркъс на бара в „Риц Карлтън“ в Атланта.

— Къде са ми маниерите — промърмори Маркъс, но не мръдна от стола си. — Ник, Белинда! Белинда, Ник! — протоколно добави той, а после попита: — Не е ли великолепно създание?

Широката му, приятна усмивка ми разкри, че си е сложил коронки в добавка към новата коса. Маркъс не беше суетен, така че реших, че го е направил от несигурност, защото новата му съпруга е тъй красива и много по-млада от него. А може и тя да го беше накарала.

Белинда лукаво наклони глава и извъртя очи като сърне.

— Предложи ли обяд на господин Хелър?

— Няма нужда — отвърнах аз.

— Какво ти става, захарче? — попита Белинда.

— Що за домакин съм? — притесни се той. — Виждаш ли? Какво бих правил без Белинда? Аз съм животно, примитивен звяр! Искаш ли сандвич, Никеле?

— Няма нужда — повторих аз.

— Нищо ли не искаш?

— Не, благодаря.

— Какво ще кажете да ви направя кафе? — предложи Белинда.

— Чудесно!

Тя плавно се понесе към дългия кухненски плот и включи електрическия чайник. Тесните й панталони подчертаваха овала на стегнатия й задник — явно прекарваше голяма част от времето си във фитнеса, вероятно имаше личен треньор и обръщаше особено внимание на седалищните си мускули.

— Никак не умея да правя кафе — каза тя, — но имаме нес. Всъщност е доста добро.

Тя ми показа малкото пакетче.

— Знаете ли, размислих — казах аз. — Тази сутрин пих твърде много кафе.

Белинда рязко се извърна.

— Ник — започна тя и се приближи бавно към мен. — Трябва да я откриете! Моля ви! Трябва да я намерите.

Забелязах, че току-що се е гримирала — не приличаше на човек, който не е мигнал цяла нощ. За разлика от мъжа си изглеждаше отпочинала, сякаш току-що се беше събудила от дълъг, освежителен сън. Носеше розов гланц, а устните й бяха очертани съвършено. Знаех достатъчно за жените и грима, за да съм наясно, че човек не става от леглото в този вид.