Обичай ближния си [bg]

— Страхува ли се? Ще се страхува, разбира се. Щом нарушава закона. Какво разправя сега?

— Казва, че не е направил нищо лошо.

— Всички говорят така. Но какво ще правим с него? Какво му е?

— Някой трябва да доведе лекар — обади се Щайнер от мястото си.

— Млъквай! — излая гневно старшият. — Къде ще намерим доктор по това време. А не можем да го оставим на улицата. Ще кажат, че ние сме го хвърлили. За всяко нещо е виновна все полицията.

— Трябва да го заведете в болница — каза Щайнер. — Още сега.

Старшият се обърка. Разбра, че падналият е сериозно ранен, затова забрави да се скара на Щайнер.

— В болница няма да го приемат така. Трябва удостоверение. А аз не мога да уредя сам тази работа. Най-напред трябва да докладвам случая.

— Закарайте го в еврейска болница — каза Щайнер. — Там ще го приемат без удостоверение и доклад. И без пари дори.

Старшият го погледна втренчено.

— Ти пък откъде знаеш толкова?

— Трябва да го заведем в диспансера — предложи един от полицаите. — Там винаги има някой лекар или дежурен стажант. Те ще разберат какво му е, а пък ние ще се отървем от него.

Началникът бе решил вече.

— Добре. Вдигнете го! Ще минем покрай диспансера. Един от вас ще остане с него. Проклета разправия!

Полицаите вдигнаха стареца. Той изохка и пребледня. Сложиха го на пода на колата. Той потрепери и отвори очи, които светнаха с неестествен блясък на слабото му лице. Старшият прехапа устни.

— Що за глупост. Да скача от камион на тези години! Карай, но по-полека!

Под главата на ранения постепенно се образува локвичка кръв. Свитите му пръсти дращеха пода на камиона.

Устните му се разтеглиха бавно, откривайки зъбите. Като че някой друг се надсмиваше безгласно и презрително зад помрачения от смъртта измъчен образ.

— Какво казва? — попита старшият.

Полицаят коленичи пак и закрепи главата на стареца, за да не се удря толкова от подскачането на камиона.

Казва, че иска да отиде при децата си — съобщи той. — Защото щели да умрат от глад.

— Глупости! Няма да умрат. Къде са?

Полицаят се наведе пак.

— Не иска да каже, защото ще ги изгонят. Никой от семейството му нямал разрешение за престой.

— Нови глупости. Какво казва сега?

— Казва, че моли да му простите.

— Какво? — попита учудено старшият.

— Казва, че ви моли да му простите за създадената неприятност.

— Да му простя ли? Какво иска да каже? — Старшият поклати глава и погледна втренчено стареца на пода.

Колата спря пред диспансера.

— Внесете го — заповяда старшият. — Полека! А ти, Рьоде, ще останеш с него, докато ти телефонирам.

Вдигнаха ранения. Щайнер се наведе над него.