Гордост [bg]

С помощта само на тесла ледарят изсича съвършени кубчета или по-големи парчета. Понякога ще замахне само два пъти, и готово. Освен това си има и едни големи щипки, с които взема леда, хвърля го във вечно мокрия си чувал от зебло и го мята на гръб. Нашият продавач на лед е нисък, но страшно силен. Нямам представа къде живее, пък и да го попитам, нищо няма да разбера от отговора му, защото той не знае и две думи на американски.

И оня, дето ни продава плодове и зеленчуци, и той минава по задната уличка. Камионът му е стар и боядисан в тъмнозелено. Спре насред улицата и ревне: „Пресни плодове, пресни зеленчуци“, но ако не знаеш какво точно вика, никога няма да схванеш, защото цялото го изкарва като една дума или по-скоро го изпява на един дъх. Италианец е и нищо не му се разбира.

Когато мама ме праща да купя нещо от него, тя все ми вика да гледам в кантара и да внимавам за рестото, защото щял да ме мине. Ама ако питате мене, той повече минава себе си, отколкото другите. Като отмери килото или там каквото си му казал, той винаги ще ти хвърли отгоре още един домат, или чушка, а пари ти взема само за колкото си искал. И освен това винаги ми бутва в ръката я ябълка, и нещо друго да си ям по пътя към къщи, ей така, без пари, за здраве, вика. И не само на мене дава, а на всички.

Пак по същата задна уличка минава и точиларят, дето остри ножове и ножици и оня, дето стърже хрян от големи хрянови корени. Забърква го в бурканче още пред теб, но бурканчетата всеки трябва лично да си ги носи. Татко умира за хрян. А мене само сълзи ми потичат от него. Че то и на кон ще му потекат сълзи от тоя хрян. По задната ни уличка минават още и боклукчиите.

Млекарят обаче минава с каруцата си отпред. Има бял кон, целият на светлосиви петна. Този кон си знае пътя толкова добре, че и без млекаря да му дърпа юздите, спира точно където трябва. Млекарят идва сутрин много рано и аз рядко успявам да го зърна, само когато бутилките му се раздрънчат в металните каси или пък конските копита ме разбудят, се измъквам от постелята, за да го погледам от предната веранда. Това се случва само през лятото, когато и рано сутрин вече е светло.

Зиме млекарят минава още по тъмно. Когато е много студено, млякото замръзва в бутилките и избутва нагоре картонената капачка, дето е същата като от чашите със сладолед и със същото малко ушенце, за което се дръпва да се отвори. Това замръзнало мляко е почти като сладолед и става много хубаво с овесена каша, а най-хубави са малките ледени иглички в него.

Кюмюра ни го стоварват отпред и ние го прибираме през малкото прозорче на мазето. Купуваме по пет тона на година. Камионът, с който ни го докарват, е също като оня, с който ни носят леда, само че в този са двама души и нито един от тях не е нашият разносвач на лед.

Кюмюрът пристига в големи чували от зебло, а към камиона има прикрепен дълъг метален улей, който се мушка през прозорчето направо в мазето. Единият от мъжете лашка чувалите по улея, а другият ги побутва с една лопата да не се заклещят, докато се плъзгат. Кюмюрът е мокър и вдига ужасен шум; излиза ни по-евтино, като го купим през лятото, затова така и правим, въпреки че тия въглищари винаги ни изпотъпкват тревата и разцъфналите кученца.