Много лошо!
- Автор: Азимов Айзек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануел Икономов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Много лошо!». Краткое содержание книги:
Защо ли тогава продължавам да занимавам читателя с добре известния му феномен „Айзък Азимов“? Причините са две. Първо, на 2 януари писателят чествува своя седемдесетгодишен юбилей. И второ, сп. „Космос“ има удоволствието и честта да го отбележи със специално изпратен за случая разказ от автора.
Постулираните от Азимов три закона на роботиката са добили широка популярност много преди да се появят истинските роботи. Законите, ако не от инженерите, са приети де факто от останалите писатели фантасти по света. Но какво писателят цели с тях? Във всеки случай на последно място да дистанцира машините, да ги ограничи. В действителност законите на Азимов са общочовешки. Но за разлика от хората роботите винаги им се подчиняват. И тъй като не живеят отделно, а сред хората, машините — роботи, компютри и други — често изпадат в противоречие между записаното в програмите им и действителността, с която се сблъскват. Точно върху такива конфликти Азимов изгражда повечето от разказите си за роботи.
Писателят определя научната фантастика като човешка реакция на научните и технологични промени. Понякога той разменя ролите на хора и роботи в произведенията си — истинските хора са маскирани като роботи и обратно.
Разказът, който ви предлагаме — „Много лошо!“, — е един от най-новите, публикувани от Азимов. И може би последният (засега), който се отнася за роботите. Заглавието му впрочем е доста подходящо за тринадесетия брой на тринадесетата година, откак писателят издава списанието „Айзък Азимов’с сайънс фикшън“. Избраният сюжет комбинира две добре разработени вече от автора теми: роботи и миниатюризация. Докато роботите и уловките на трите закона са отлично известни на българския читател, то проблемът с миниатюризацията, макар и да не е никак нов, надали е така познат. Азимов го използува най-напред в романа „Фантастично пътуване“ (1966), създаден по едноименния филм. За разлика от читателите си писателят, ограничен от чуждия сценарий, не е останал особено доволен от това произведение. Така се стига до „Фантастично пътуване II: към мозъка“ (1988), което двадесетина години по-късно и в три пъти по-голям обем дава възможност на автора да се изяви не само като писател фантаст, но и като учен популяризатор с основна специалност биохимия. И в двете книги екипи от учени се впускат в пътешествие из човешкото тяло с помощта на подводница, не по-голяма от червено кръвно телце. А няма ли за целта да е по-лесно от техническа и човешка гледна точка да се използуват роботи?
Отговорът ще намерите в следващия разказ. С публикуването му сп. „Космос“ желае да зарадва многобройните си читатели и любители на научната фантастика. А също така от тяхно и от свое име да благодари на писателя за неговата отзивчивост и да му честити 70-я рожден ден, да му пожелае дълъг живот и още много творчески успехи.
— И с всеки миг от тези часове вероятността за обратно разширяване ще се увеличава.
— Мисис Арнфелд, аз ще се погрижа да предотвратя разширяването — обади се Майк.
Мисис Арнфелд се обърна към робота и го попита съвсем сериозно:
— Възможно ли е това, Майк? Искам да кажа, ще можеш ли да го предотвратиш?
— Не абсолютно, мисис Арнфелд. Но като управлявам ръста си, като се постарая да го поддържам в определени граници, мога да контролирам случайните промени, които биха довели до обратно разширяване. Това естествено изключва случаите, когато ми се налага да се уголемявам.
— Да, знам. Съпругът ми разправяше, че обратното разширяване е най-опасният момент. Но ти ще внимаваш, нали, Майк? Моля те.
— Законите на роботиката гарантират, че ще го направя, мисис Арнфелд — тържествено отвърна Майк.
Когато напуснаха стаята, Джоханес се обърна към мисис Арнфелд по начин, който тя възприе като опит да я успокои.
— Не забравяй, Терция, че сме направили холосонограма и подробно компютърно сканиране на областта. Майк знае точното разположение на всяко по-значително раково образувание. По-голямата част от времето му ще отиде в търсене на малки ракови острови, които не се виждат на апаратурата, но без това не може. Трябва да се освободим от всички поразени клетки, стига да можем. А за това е нужно време, нали разбираш. Майк обаче точно е инструктиран доколко да се смалява и няма да стане по-дребен, можеш да бъдеш сигурна. Всеки робот трябва да се подчинява на заповедите.
— Ами обратното разширяване, Бен?
— Там, Терция, сме във властта на квантите. Няма никакъв начин за предсказване, но шансът да се измъкне без проблеми е достатъчно голям. Разбира се, ще контролираме растежа му в тялото на Грегъри да бъде постепенен и в определени граници, за да сме сигурни, че ще можем да го намерим и да го извадим. После бързо ще го пренесем в специална стая, където той ще довърши уголемяването си. Виж какво, Терция, дори при обикновените медицински процедури има определен риск.
Мисис Арнфелд се намираше в залата за наблюдение, когато бе осъществена миниатюризацията на Майк. Там се намираха също и камерите на холовизията, както и избрани представители на средствата за масова информация. Значението на медицинския експеримент беше такова, че присъствието им не можеше да се избегне, но мисис Арнфелд седеше в запазен за нея ъгъл единствено в компанията на Джоханес. Знаеха, че не бива да я безпокоят, да искат от нея коментар, особено ако от този момент нататък нещо се случеше.
От този момент нататък! Внезапно пълно разширяване би вдигнало във въздуха цялата операционна зала и би убило всички в нея. Не случайно операционната се намираше под земята и на половин километър от залата за наблюдение.
Мисис Арнфелд донякъде се чувствуваше успокоена и едновременно с това ужасена от факта, че тримата специалисти по миниатюризация, които помагаха при извършването на операцията (и работеха толкова спокойно, ама наистина съвсем спокойно), също бяха обречени на сигурна смърт като съпруга й, в случай че нещо се случеше от този момент нататък. Естествено можеше да се разчита, че те ще направят всичко, за да запазят живота си, и следователно няма да се отнесат небрежно към сигурността на мъжа й.
Разбира се, ако процедурата завършеше успешно, после непременно щяха да разработят методи за автоматизирано опериране. В такъв случай единствено пациентът би рискувал. Тогава и рискът от небрежност за него щеше да бъде по-голям, но не и сега, не сега. Мисис Арнфелд наблюдаваше тримата, които работеха под постоянната смъртна заплаха, и се опитваше да долови и най-малкия израз на вълнение по лицата им.
Проследи процедурата по миниатюризацията (и по-рано бе присъствувала на такава) и видя как Майк става все по-дребен, докато не изчезна. После започна прецизната операция за въвеждането му в тялото на съпруга и. (Бяха и обяснили, че би било изключително скъпо да се инжектират хора, намиращи се в умалена подводница, вместо Майк. Той поне не се нуждаеше от системи за поддържане на живота.)
След това вниманието на всички се насочи към екрана, на който с холосонограма бе показано съответното място от тялото. Тримерното изображение бе мъгляво и сякаш не на фокус. Разфокусирането се дължеше на прекалено голямата дължина на звуковите вълни и на брауновото движение. Смътно се виждаше как Майк безшумно преминава през тъканите на Грегъри Арнфелд, като използува за целта кръвоносната му система. Почти невъзможно беше да се определи какво точно прави, но Джоханес се зае да описва на мисис Арнфелд действията му с тих, равен глас, докато тя в един момент не отказа да го слуша и помоли да бъде изведена.