Много лошо!
- Автор: Азимов Айзек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануел Икономов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Много лошо!». Краткое содержание книги:
Защо ли тогава продължавам да занимавам читателя с добре известния му феномен „Айзък Азимов“? Причините са две. Първо, на 2 януари писателят чествува своя седемдесетгодишен юбилей. И второ, сп. „Космос“ има удоволствието и честта да го отбележи със специално изпратен за случая разказ от автора.
Постулираните от Азимов три закона на роботиката са добили широка популярност много преди да се появят истинските роботи. Законите, ако не от инженерите, са приети де факто от останалите писатели фантасти по света. Но какво писателят цели с тях? Във всеки случай на последно място да дистанцира машините, да ги ограничи. В действителност законите на Азимов са общочовешки. Но за разлика от хората роботите винаги им се подчиняват. И тъй като не живеят отделно, а сред хората, машините — роботи, компютри и други — често изпадат в противоречие между записаното в програмите им и действителността, с която се сблъскват. Точно върху такива конфликти Азимов изгражда повечето от разказите си за роботи.
Писателят определя научната фантастика като човешка реакция на научните и технологични промени. Понякога той разменя ролите на хора и роботи в произведенията си — истинските хора са маскирани като роботи и обратно.
Разказът, който ви предлагаме — „Много лошо!“, — е един от най-новите, публикувани от Азимов. И може би последният (засега), който се отнася за роботите. Заглавието му впрочем е доста подходящо за тринадесетия брой на тринадесетата година, откак писателят издава списанието „Айзък Азимов’с сайънс фикшън“. Избраният сюжет комбинира две добре разработени вече от автора теми: роботи и миниатюризация. Докато роботите и уловките на трите закона са отлично известни на българския читател, то проблемът с миниатюризацията, макар и да не е никак нов, надали е така познат. Азимов го използува най-напред в романа „Фантастично пътуване“ (1966), създаден по едноименния филм. За разлика от читателите си писателят, ограничен от чуждия сценарий, не е останал особено доволен от това произведение. Така се стига до „Фантастично пътуване II: към мозъка“ (1988), което двадесетина години по-късно и в три пъти по-голям обем дава възможност на автора да се изяви не само като писател фантаст, но и като учен популяризатор с основна специалност биохимия. И в двете книги екипи от учени се впускат в пътешествие из човешкото тяло с помощта на подводница, не по-голяма от червено кръвно телце. А няма ли за целта да е по-лесно от техническа и човешка гледна точка да се използуват роботи?
Отговорът ще намерите в следващия разказ. С публикуването му сп. „Космос“ желае да зарадва многобройните си читатели и любители на научната фантастика. А също така от тяхно и от свое име да благодари на писателя за неговата отзивчивост и да му честити 70-я рожден ден, да му пожелае дълъг живот и още много творчески успехи.
Айзък Азимов
Много лошо!
ТРИТЕ ЗАКОНА НА РОБОТИКАТА:
ПЪРВИ ЗАКОН. Роботът не може да навреди на човека или с бездействието си да допусне да бъде причинена вреда на човешкото същество.
ВТОРИ ЗАКОН. Роботът трябва да се подчинява на всички заповеди, дадени му от човек, освен когато те противоречат на Първия закон.
ТРЕТИ ЗАКОН. Роботът трябва да се грижи за собствената си безопасност дотолкова, доколкото това не противоречи на Първия и Втория закон.
Грегъри Арнфелд все още не умираше, но дните му бяха преброени. Беше болен от рак, който не можеше да бъде отстранен хирургически, и съвсем категорично бе отхвърлил предложенията да бъде лекуван с химио- и рентгенотерапия.
Облегнал се полуизправен на възглавницата, той се усмихна на съпругата си и каза:
— Аз съм идеалният случай, Терция, и Майк ще се справи.
Терция не отвърна на усмивката му. Имаше много угрижен вид.
— Съществуват толкова други начини, Грегъри. А Майк е последната ти възможност. Може да минеш и без намесата на тази машина.
— Не, не, когато престанат да ме тъпчат с химикали и да ме облъчват с радиация, болестта ще е толкова напреднала, че намесата му ще е безсмислена. И моля те, не наричай Майк „тази машина“.
— Грег, живеем в двадесет и втори век. Има толкова много начини за лекуване на рак.
— Да, и Майк е един от тях. И според мен най-добрият. Наистина живеем в двадесет и втори век и знаем какво могат роботите. Аз поне знам. Занимавал съм се с Майк повече от когото и да било друг. И ти отлично го знаеш.
— Не е редно обаче да искаш той да бъде използуван само заради това, че ти си го конструирал. Пък и доколко сте сигурни в миниатюризацията? Като технология тя е по-нова и от роботиката.
— Имаш право, Терция — кимна Арнфелд. — Изглежда, на момчетата, които работят върху миниатюризацията, може да се има доверие. Те са в състояние да намалят и да увеличат обратно константата на Планк по начин, за който казват, че изключва грешките в разумни граници. Управлението, което прави това възможно, е вградено в Майк. Той може да се смалява или да расте по собствено желание, без да влияе на околната среда.
— Изключва в разумни граници грешките — рече Терция с лека горчивина.
— Повече от това човек не може да желае. Помисли сама, Терция. За мен е чест да участвувам в опита. Ще вляза в историята като главен конструктор на Майк. Но това не е най-важното. Най-голямото ми постижение ще бъде, че ще съм човекът, успешно опериран от миниробот. По мое собствено желание и избор.
— Знаеш, че е опасно.
— Всяко нещо крие опасности. Химикалите и радиацията дават странични ефекти. Те могат да забавят болестта, но не и да я спрат. Ще влача едно изнурително полусъществувание. А ако не предприема нищо, със сигурност ще умра. В случай че Майк си свърши добре работата, ще оздравея напълно. Ако се появи отново — Арнфелд бодро се усмихна, — Майк отново ще я отстрани.
Той протегна ръце, за да улови нейните.
— Терция, ние знаехме, че ще се стигне дотам — и ти, и аз. Нека се възползуваме от обстоятелствата, нека направим един опит. Дори и да не е успешен — а той ще е успешен, — опитът няма да отиде напразно.
Луис Секундо от групата по миниатюризацията поклати глава.
— Не, мисис Арнфелд. Не можем да гарантираме абсолютен успех. Миниатюризацията е твърде тясно свързана с квантовата механика, а в нея много неща са непредсказуеми. След като МИК-27 намали размерите си, винаги ще съществува вероятност за непланирано внезапно обратно разширяване, което естествено ще убие… пациента. Колкото повече намаляват размерите на робота и той става по-дребен, толкова по-голяма е вероятността той обратно да ги увеличи. А когато започне да расте отново, шансовете за рязко и бързо нарастване са още по-големи. Истински опасната част е обратното уголемяване.
Терция се замисли.
— Смятате ли, че ще се случи подобно нещо?
— Вероятността, мисис Арнфелд, сочи, че няма такава опасност. Но вероятността никога не е нулева. Трябва да сте наясно с това.
— А доктор Арнфелд наясно ли е?
— Разбира се. Обсъждали сме го подробно. Той е на мнение, че обстоятелствата оправдават риска. — Ученият се поколеба за момент. — Както и ние. Знам, ще кажете, че не ние рискуваме. Но някои от нас наистина рискуват и въпреки всичко сме на мнение, че опитът си заслужава риска. А по-важното е, че доктор Арнфелд смята така.
— Какво ще стане, ако Майк направи грешка или се смали прекалено много поради повреда в механизма? Тогава сигурно ще настъпи обратно разширяване, нали?
— Никога не е съвсем сигурно. Съществува статистическа възможност. Вероятността нараства, ако стане прекалено дребен. Но колкото повече се смалява, толкова по-малка е и масата му. В дадена критична точка масата му ще стане толкова незначителна, че и най-лекото движение от негова страна ще го изстреля навън почти със скоростта на светлината.